Който и каквото да е могъл да бъде, този еднорък Пастир се надигнал като някой зъл дух и призовал гибел и разруха да се изсипят над кралица Ренира пред всички, които дошли да го чуят. Неуморим, колкото бил и неустрашим, проповядвал цялата нощ, че и на другия ден, и гневният му глас кънтял над площада на Кърпача.
Драконите били неестествени същества, заявил Пастира, демони, призовани от ямите на седемте пъкъла с тъмните магии на Валирия, „онази гнусна клоака, където брат ляга със сестра и майка със син, където мъже яхват демони в битка, докато жените им си разтварят краката за псета“. Таргариените се спасили от Ориста, като побягнали през морето до Драконов камък, но „боговете не са измамени“ и сега била в действие втора гибел. „Лъжливият крал и курвата кралица ще бъдат низвергнати с всичките техни дела, а техните демонски зверове ще бъдат заличени от земята“, гърмял гласът на Пастира. Всички техни поддръжници също щели да погинат. Само като прочисти Кралски чертог от дракони и техните господари, можел Вестерос да се надява да избегне съдбата на Валирия.
С всеки изтекъл час тълпите около него нараствали. Първите десетина слушатели станали двайсет, а после сто, и към разсъмване хиляди се тълпели на площада, блъскали се и се бутали, докато се напрягали да чуят. Мнозина стискали факли и към полунощ Пастира стоял сред кръг от огън. Онези, които се опитали да го надвикат и да го накарат да млъкне, били стъпкани от тълпата. Дори златните плащове били прогонени, когато четирийсет от тях се опитали да разчистят площада с копията си.
Друг вид хаос се възцарил в Тъмбълтън, на шейсет левги на югозапад. Докато Кралски чертог тръпнел от ужас, враговете, от които се бояли, все още не били напреднали и на стъпка към града, защото верните на крал Егон се оказали без водач, затормозени от разделение, конфликт и съмнение. Ормунд Хайтауър лежал мъртъв, както и неговият братовчед сир Бриндън, първият рицар на Староград. Синовете му останали в Хайтауър на хиляда левги оттам, и били неопитни момчета при това. И макар лорд Ормунд да нарекъл Дерон Таргариен Дерон Сърцатия и да хвалел храбростта му в битка, принцът все още бил момче. Бил най-младият от синовете на кралица Алисент, отраснал в сянката на по-големите си братя, и бил свикнал повече да изпълнява заповеди, отколкото да ги дава. Най-старшият Хайтауър останал с войската бил сир Хоберт, друг от братовчедите на лорд Ормунд, комуто дотогава бил поверен само обозът. Мъж „толкова дебел, колкото и муден“, Хоберт Хайтауър живял шейсет години, без да се отличи с нищо, но сега се одързостил да поиска командването на войската по правото на родството си с кралица Алисент.
Лорд Ънуин Пийки, сир Джон Рокстън Храбрия и лорд Овейн Бърни също излезли напред. Лорд Пийки можел да се похвали с потекло от дълго родословие на прочути воини и имал сто рицари и деветстотин войници под знамената си. Джон Рокстън вдъхвал боязън с черния си нрав, както и с черния си меч, меча от валирианска стомана, наречен Създателя на сираци. Лорд Овейн Изменника настоявал, че неговата хитрост им спечелила Тъмбълтън и че само той можел да превземе Кралски чертог. Никой от претендентите не бил достатъчно силен и уважаван, за да обуздае кръвожадността и алчността на обикновените войници. Докато се дърлели за превъзходство и дял от плячката, хората им се отдали на воля в оргията на плячкосване, насилие и унищожение.
Ужасите от онези дни са неоспорими. Рядко някое градче или голям град в историята на Седемте кралства е бил обект на толкова дълго жестоко и дивашко опустошение като Тъмбълтън след Измените. Без силен господар, който да ги озапти, дори добри хора могат да се превърнат в зверове. Така станало и тук. Банди войници се шляели пияни по улиците и грабели всеки дом и дюкян, убивали всеки мъж, дръзнал да им се опълчи. Всяка жена ставала сигурна плячка на тяхната похот, дори старици и малки момиченца. Богати хора били изтезавани до смърт, за да разкрият къде са скрили златото и скъпоценните си камъни. Бебета били изтръгвани от ръцете на майките им и набучвани на върховете на копия. Свети септи били гонени голи по улиците и изнасилвани, не от един мъж, а от сто; мълчаливи сестри били насилвани. Дори и мъртвите не били пощадени. Вместо да им се даде достойно погребение, труповете им били оставени да гният, храна за лешоядни врани и подивели псета.