Септон Юстас и Великият майстер Мункун твърдят, че на принц Дерон му призляло от всичко, което видял, и заповядал на сир Хоберт Хайтауър да го спре, но усилията на Хайтауър се оказали толкова неефикасни, колкото и самият той. Присъщо е за простолюдието да върви натам, накъдето го водят господарите му, а кандидат-наследниците на лорд Ормунд сами паднали жертва на алчност, кръвожадност и горделивост. Джон Рокстън Храбрия си харесал красивата лейди Шарис Футли, жената на лорда на Тъмбълтън, и я поискал като свой „боен трофей“. Когато лорд съпругът ѝ се опълчил, сир Джон го посякъл на две със Създателя на сираци, с думите: „Той може и вдовици да прави“, и разкъсал нощницата на плачещата лейди Шарис. Само два дни по-късно лорд Пийки и лорд Бърни се скарали на военен съвет и Пийки извадил камата си и пробол Бърни в окото, като заявил: „Веднъж обърни плащ, винаги обърни плащ“, пред очите на парализираните от ужас принц Дерон и сир Хоберт.
Но най-жестоките престъпления били извършени от Двамата предатели, незаконородените Хю Чука и Улф Белия. Сир Улф се отдал напълно на пиянство, „давейки се във вино и плът“. Гъбата твърди, че изнасилвал по три девственици всяка нощ. Онези, които не успеели да го задоволят, ставали храна на дракона му. Рицарството, с което кралица Ренира го удостоила, не стигало. Нито се заситил, когато принц Дерон го обявил за лорд на Горчив мост. По-голяма награда имал наум Белия: пожелал за свое седалище ни повече, ни по-малко Планински рай, заявявайки, че Тирелите не били взели никакво участие в Танца и поради това трябвало да бъдат осъдени като предатели.
Амбициите на сир Улф трябва да бъдат сметнати за скромни в сравнение с тези на неговия приятел обърни плащ Хю Чука. Син на прост ковач, Чука бил грамаден мъж, с толкова силни ръце, че разправяли, че можел да огъне стоманени пръчки в торкви. Макар и необучен много във военното изкуство, големината и силата му го правели страховит противник. Избраното му оръжие било бойният чук, с който нанасял съкрушителни, смъртоносни удари. В битка яздел Вермитор, нявгашен носач на самия Стар крал; от всички дракони във Вестерос само Вхагар бил по-стар и по-голям.
Поради всички тези причини лорд Чука (както се наричал сега) започнал да мечтае за корони.
— Защо да съм лорд, когато мога да съм крал? — казвал той на мъжете, които почнали да се събират около него. И в лагера се чула приказка за пророчество от древни времена, според което „Когато чукът падне над дракона, нов крал ще се издигне и никой не ще застане пред него“. Откъде са дошли тези думи си остава загадка (не от самия Чук, който не можел нито да чете, нито да пише), но до няколко дни всеки човек в Тъмбълтън ги чул.
Никой от Двамата предатели като че ли не горял от нетърпение да помогне на принц Дерон да щурмуват Кралски чертог. Разполагали с голяма войска и с три дракона освен това, но кралицата също имала три дракона (доколкото знаели) и щяла да има пет, когато принц Демън се върнел с Коприви. Лорд Пийки предпочитал да забавят настъплението докато лорд Баратеон успее да доведе силата си от Бурен край и да се присъедини към тях, докато сир Хоберт искал да се върнат на Предела, за да попълнят бързо намаляващите си провизии. Никой от двамата като че ли не бил загрижен, че армията им се смалявала всеки ден, стапяла се като утринна роса, докато все повече и все повече мъже дезертирали, измъквайки се за дом и жътва с всичката плячка, която можели да носят.
Много левги на север, в един замък с изглед над Залива на раците, друг лорд също се оказало, че се хлъзга по острието на меч. От Кралски чертог дошъл гарван, носещ послание от кралицата до Манфрид Мутън, лорд на Девиче езеро: трябвало да ѝ достави главата на незаконородената Коприви, осъдена за виновна във върховна измяна. „Косъм да не падне от главата на моя лорд съпруг, принц Демън от дома Таргариен — заповядала Нейна милост. — Върнете ми го, когато работата се свърши, защото имаме спешна нужда от него.“
Майстер Норен, пазител на „Хрониките на Девиче езеро“, казва, че когато прочел писмото на кралицата, негово благородие бил толкова потресен, че загубил гласа си. Върнал си го едва след като изпил три чаши вино. Тогава лорд Мутън повикал капитана на гвардията си, своя брат и своя поборник сир Флориан Грейстийл. Заповядал на майстера си също да остане. Когато всички се събрали, им прочел писмото и ги помолил за техния съвет.
— Тази работа е лесна — казал капитанът на гвардията му. — Принцът спи до нея, но той е остарял. Трима мъже трябва да стигнат, за да го усмирят, ако се опита да се намеси, но ще взема шест за по-сигурно. Желае ли милорд това да се свърши тази нощ?