Било е на двайсет и втория ден от петата луна на 130-та година СЗ, когато драконите танцували и загинали над Очите на боговете. Демън Таргариен бил на четирийсет и девет при смъртта си; принц Емонд едва бил навършил двайсет. Вхагар, най-големият от драконите на Таргариен от кончината на Балерион Черното страшилище, прехвърлил сто осемдесет и една година при смъртта си. Така издъхнало последното живо същество от дните на Завоеванието на Егон, докато здрач и тъмнина поглъщали прокълнатото седалище на Харън Черния. Но толкова малко били наблизо, за да свидетелстват, че щяло да мине доста време, преди вестта за последната битка на принц Демън да стане широко известна.
Смъртта на Драконите
Ренира отхвърлена
В Кралски чертог кралица Ренира се оказвала все по-изолирана с всяка нова измяна. Заподозреният обърни плащ Адам Веларион избягал преди да може да бъде подложен на разпит. Бягството му доказало неговата вина, промърморила Белия червей. Лорд Селтигар се съгласил и предложил нов наказателен налог за всяко дете, родено извън съпружеското ложе. Такъв налог щял не само да напълни хазната на Короната, но можел също тъй да отърве кралството от хиляди копелета.
Нейна милост обаче имала по-неотложни грижи от съкровищницата си. Със заповедта си за арестуването на Адам Веларион тя загубила не само дракон и драконов ездач, но и своята Ръка на кралицата също така… а повече от половината армия, отплавала от Драконов камък, за да завладее Железния трон, била съставена от мъже, заклети на дома Веларион. Когато станало известно, че лорд Корлис чезнел в тъмниците под Червената цитадела, те започнали да изоставят каузата ѝ със стотици. Някои се добрали до Площада на Кърпача, за да се влеят в тълпите, събрани около Пастира, докато други се измъкнали през задни врати или през стените с намерението да се върнат в Дрифтмарк. Не можело да се разчита и на онези, които останали. Това се доказало, когато двама от заклетите мечове на Морската змия, сир Денис Дърваря и сир Торон Верния, влезли със сеч вътре в подземията, за да освободят своя лорд. Плановете им били издадени на лейди Мизерия от една курва, с която спял сир Торон, и кандидат-избавителите били заловени и обесени.
Двамата рицари умрели на разсъмване, ритали и се гърчели на стените на Червената цитадела, докато клуповете се стягали около вратовете им. Същия този ден, скоро след залез-слънце, друг ужас споходил двора на кралицата. Хелена Таргариен, сестра, съпруга и кралица на крал Егон II, и майка на неговите деца, се хвърлила от прозореца си в Твърдината на Мегор и издъхнала нанизана на железните шипове, набити по дъното на сухия ров долу. Била едва на двайсет и една.
След половин година пленничество защо кралицата на Егон е трябвало да избере тази нощ, за да сложи край на живота си? Гъбата уверява, че Хелена била с дете след онези дни и нощи, в които била продавана като обикновена курва, но това обяснение е само толкова достоверно, колкото приказките му за „Бардака на кралиците“, което ще рече, че изобщо не е достоверно. Великият майстер Мункун вярва, че ужасната гледка как умирали сир Торон и сир Денис я тласнал към акта, но ако младата кралица е познавала двамата мъже, то е могло да бъде само като нейни тъмничари, а няма никакво доказателство, че е била свидетелка на обесването им. Септон Юстас допуска, че лейди Мизерия, Белия червей, избрала тази нощ, за да каже на Хелена за смъртта на нейния син Мелор и грозната му кончина, макар че какъв мотив е могла да има, за да го направи, освен проста злоба, е трудно да си представим.
Майстери може да спорят за истинността на такива твърдения… но в същата онази съдбовна нощ една по-мрачна приказка се разправяла по улиците и уличките на Кралски чертог, в ханове, бардаци и кръчми, и дори в свята септа. Кралица Хелена била убита, шепнела мълвата, също като синовете ѝ преди нея. Принц Демън и неговият дракон скоро щели да са при портите, а с тях и краят на царуването на Ренира. Старата кралица била решена младата ѝ сестра да не доживее, за да злорадства над нейното падение, тъй че пратила сир Лутор Ларжент да сграбчи Хелена с яките си ръце и да я запокити през прозореца върху шиповете долу.
Откъде е дошла тази отровна клевета, би могъл да се запита човек (защото определено е клевета)? Великият майстер Мункун я поставя на прага на Пастира, защото хиляди го чули да клейми и престъплението, и кралицата. Но дали от него произлиза самата лъжа, или просто е повторил думи, чута от други уста? Второто, би искал Гъбата да повярваме. Толкова зла хула е могла да бъде дело само на Ларис Силния, уверява джуджето… защото Кривото стъпало изобщо не бил напуснал Кралски чертог (както скоро щяло да се разкрие), а само се бил скрил в сенките, откъдето продължил да плете заговори и да шепне злословия.