Възможно ли е смъртта на Хелена да е била убийство? Вероятно… но изглежда невероятно кралица Ренира да е била зад него. Хелена Таргариен е била едно сломено същество и не е представлявала никаква заплаха за Нейна милост. Изворите също не ни говорят за някаква особена враждебност помежду им. Ако Ренира е имала намерение за убийство, то със сигурност вдовстващата кралица Алисент е щяла да бъде хвърлена върху шиповете. Нещо повече, разполагаме с доказателство, че по време на смъртта на кралица Хелена сир Лутор Ларжент, предполагаемият убиец, се е хранел с триста от своите златни плащове в казармата до Портата на боговете.
Въпреки всичко слухът за „убийството“ на кралица Хелена скоро бил на устата на половината Кралски чертог. Това, че толкова бързо му повярвали, показва колко напълно се бил настроил градът срещу своята обичана някога кралица. Ренира била мразена; Хелена била обичана. Нито било забравило простолюдието жестокото убийство на принц Джеерис от Кръвта и Сиренето и ужасната смърт на принц Мелор при Горчив мост. Краят на Хелена бил милостиво бърз: един от шиповете я пронизал през гърлото и умряла, без да издаде и звук. А в мига на смъртта ѝ в другия край на града над Хълма на Ренис нейният дракон, Сънеплам, внезапно се надигнала с рев, който разтърсил Драконовата яма, и тя откъснала две от веригите, които я задържали. Когато вдовстващата кралица Алисент била уведомена за кончината на дъщеря ѝ, раздрала дрехите си и изрекла ужасно проклятие над своята съперница.
Същата нощ Кралски чертог се надигнал в кървав метеж.
Безредиците започнали по тесните задни улички в Квартала на бълхите, когато мъже и жени се заизсипвали от пивници, плъши ями и кръчми на стотици, гневни, пияни и уплашени. Оттам метежниците плъзнали из целия град с викове за правосъдие заради мъртвите принцове и убитата им майка. Коли и фургони били преобръщани, дюкяни плячкосвани, домове ограбвани и подпалвани. Златни плащове, опитали се да потушат вълненията, били нападнати и пребити до кръв. Никой не бил пощаден, знатен или простосмъртен. Лордове били замервани със смет, рицари смъквани от седлата им. Лейди Дарла Дедингс видяла как промушили брат ѝ Давос в окото, когато се опитал да я защити от трима пияни коняри, решили да я изнасилят. Моряци, възпрепятствани да се върнат на корабите си, нападнали Речната порта и повели настървена битка с Градската стража. Четиристотин копия били нужни на сир Лутор Ларжент, за да ги разпръсне. Дотогава портата била наполовина насечена на късове и сто души лежали мъртви или издъхващи, четвърт от които — златни плащове.
Никакви такива спасители не дошли за лорд Бартимос Селтигар, чието оградено със стена имение се бранело само от шестима стражи и няколко набързо въоръжени слуги. Когато метежниците нахлули през стените, тези съмнителни защитници захвърлили оръжията си и побягнали, или се присъединили към нападателите. Артур Селтигар, петнайсетгодишно момче, се опълчил храбро на един вход, с меч в ръка, и задържал на разстояние развилнялата се тълпа няколко мига… докато едно вероломно слугинче не пуснало метежниците през задната врата. Храбрият момък бил убит с копие, забито в гърба му. Самият лорд Бартимос се добрал с бой до конюшните, където открил, че всичките му коне били избити или откраднати. Заловен, презреният управител на хазната на кралицата бил вързан на един пилон и изтезаван, докато разкрие къде е скрил цялото си богатство. После един кожар на име Уат обявил, че негово благородие не е заплатил своя „данък кур“ и трябвало да предаде мъжеството си на Короната за глоба.
На площада на Кърпача врявата на бунта можела да се чуе от всеки квартал. Пастира пиел дълбоко от гнева, прогласяйки, че съдбовният ден настъпва, точно както той бил предрекъл, и призовал божията ярост да се изсипе над „тази чудовищна кралица, която седи плувнала в кръв на Железния трон, а курвенските ѝ устни лъщят червени с кръвта на милата ѝ сестра“. Когато една септа в тълпата извикала, умолявайки го да спаси града, Пастира рекъл:
— Само милостта на Майката може да ви спаси, но вие прогонихте Майката от този град с вашата гордост и похот, и алчност. Сега иде Странника. На тъмен кон и с горящи очи иде той, с огнен бич в ръката си да прочисти тази яма на грях от демони и от всички, що се кланят пред тях. Чуйте! Чувате ли тропота на горящи копита? Той иде! Иде!