Призори из целия град горели пожари, площадът на Кърпача бил осеян с трупове и банди беззаконни мъже вилнеели из Квартала на бълхите, разбивали дюкяни и домове и посягали с груби ръце на всяко почтено лице, на което се натъкнели. Оцелелите златни плащове се оттеглили в казармите си, докато рицари на канавките, крале шутове и луди пророци властвали по улиците. Като хлебарките, на които приличали, най-лошите от тях се разбягали преди съмване, изпокрили се в скривалища и мазета, за да отспят пиянството си, да си делят плячката и да умият кръвта от ръцете си. Златните плащове при Старата порта и Драконовата порта настъпили под командата на своите капитани сир Бейлон Бърч и сир Гарт Заешката устна и към пладне успели да възстановят някакво подобие на ред по улиците на север и изток от Хълма на Ренис. Сир Медрик Мандърли, повел сто мъже от Бял пристан, сторил същото в района североизточно от Високия хълм на Егон, до Желязната порта.
Другите части на Кралски чертог останали в хаос. Когато сир Торен Мандърли повел своите северняци надолу по Ченгела, заварили Рибарския площад и Крайречната улица гъмжащи от рицари на канавките. При Речната порта дрипавото знаме на „крал“ Тристан се веело над бойниците, а телата на капитана и трима от сержантите висели от порталната къщичка. Останалите от гарнизона „Калната стъпка“ минали на страната на сир Перкин. Сир Торен загубил четвърт от хората си, докато се върнат с бой в Червената цитадела… но се отървал леко в сравнение със сир Лорент Марбранд, който отвел сто рицари и войници в Квартала на бълхите. Шестнайсет само се върнали. Сир Лорент, лорд-командирът на Гвардията на кралицата, не бил между тях.
До вечерта Ренира Таргариен се оказала обсадена от всички страни, властта ѝ била в руини. „Кралицата плака, когато ѝ разказаха как е умрял сир Лорент — свидетелства Гъбата, — но се разгневи, когато научи, че Девиче езеро е минал на страната на врага, че момичето Коприви се е избавило, че собственият ѝ любим консорт я е предал, и се разтрепери, когато лейди Мизерия я предупреди за идващия мрак и че тази нощ ще е по-лоша от предишната. На разсъмване сто души бяха с нея в тронната зала, но един по един се измъкнаха или бяха освободени, докато не останаха само синовете ѝ и аз. «Гъба, верни мой шуте — нарече ме Нейна милост, — де да бяха всички мъже верни като теб. Трябва да те направя моя Ръка.» Когато отвърнах, че бих предпочел да съм нейният консорт, тя се засмя. Никой звук не е бил по-сладък. Хубаво беше да чуя смеха ѝ.“
„Истинното сказание“ на Мункун не казва нищо за смеха на кралицата, само че Нейна милост се люшкала от гняв към отчаяние и обратно, вкопчила се в Железния трон толкова отчаяно, че и двете ѝ ръце били окървавени, когато слънцето залязло. Дала заповед на златните плащове на сир Бейлон Бърч, капитан на Желязната порта, да прати гарвани до Зимен хребет и Орлово гнездо с молба за още помощ, заповядала да се издаде декрет със смъртна присъда срещу Мутън от Девиче езеро, назначила младия сир Глендън Гуди за лорд-командир на Гвардията на кралицата (макар и едва на двайсет, и член на Белите мечове за по-малко от лунен кръг, Гуди се отличил в боевете в Квартала на бълхите по-рано същия ден. Тъкмо той върнал тялото на сир Лорент, за да не го поругаят метежниците.)
Въпреки че шутът Гъбата не фигурира в описанията на септон Юстас на „Последния ден“, нито в „Истинно сказание“ на Мункун, и двамата говорят за синовете на кралицата. Егон Младшия бил непрекъснато до майка си, макар че рядко изричал и дума. Принц Джофри, на тринайсет, навлякъл броня на скуайър и помолил кралицата да му разреши да иде до Драконовата яма и да яхне Тираксес.
— Искам да се бия за теб, майко, както направиха братята ми. Позволи ми да докажа, че съм храбър, както бяха те.
Думите му обаче само направили Ренира още по-твърда.
— Храбри бяха и са мъртви, и двамата. Моите мили момчета.
И отново Нейна милост забранила на принца да напуска замъка.
След залез-слънце паплачта на Кралски чертог отново изпълзяла навън от своите плъши ями, скривалища и мазета, още по-многобройна от предната нощ.
На Хълма на Висения армия от курви предлагала услугите си безплатно на всеки мъж, готов да закълне меча си на Гемон Светлокосия („Краля Путчица“ на вулгарния говор на града). При Речната порта сир Перкин угостил своите рицари от канавките с плячкосана храна и ги повел покрай реката, за да плячкосват кейове, складове и всеки кораб, неизлязъл в морето, а Уат Табакчията повел своята тълпа побеснели главорези срещу Портата на боговете. Макар Кралски чертог да се гордеел с яките си стени и здрави кули, те били планирани да отбиват атаки отвън, не отвътре. Гарнизонът при Портата на боговете бил особено слаб и капитанът му и една трета от хората му загинали със сър Лутор Ларжент на площада на Кърпача. Онези, които останали, много от тях ранени, били лесно надвити. Привържениците на Уат се излели в околността и се втурнали нагоре по кралския път зад гниещата глава на лорд Селтигар… накъде, дори Уат, изглежда, не бил сигурен.