Преди да е изтекъл и час, Кралската порта и Лъвската порта също били отворени. Златните плащове при първата били избягали, докато „лъвовете“ при другата я отворили с тълпите. Три от седемте порти на Кралски чертог били отворени за враговете на Ренира.
Но най-ужасната заплаха за властта на кралицата се оказала в самия град. През нощта Пастира отново се появил, за да подхване отново проповедите си на площада на Кърпача. Труповете от боевете предната нощ били разчистени, но не и преди да им бъдат ограбени дрехите, парите и други ценности, а в някои случаи и главите им също така. Докато едноръкият пророк врещял проклятията си към „злата кралица“ в Червената цитадела, сто отрязани глави го гледали отгоре от върховете на високи копия и наострени пръти. Тълпата, казва септон Юстас, била два пъти по-голяма и три пъти по-страховита от предната нощ. Като кралицата, която толкова презирали, „агнетата“ на Пастира поглеждали към небето с ужас, в страха си, че драконите на крал Егон ще дойдат преди да свърши нощта, с армия зад тях. Не вярвали вече, че кралицата може да ги защити, и гледали към своя Пастир за спасение.
Но онзи Пророк рекъл:
— Когато драконите дойдат, плътта ви ще гори, ще кипне на мехури и ще стане на пепел. Жените ви ще танцуват в огнени рокли и ще пищят, докато изгарят, разгулни и голи под пламъците. И ще видите децата си как плачат, плачат докато очите им се разтапят и се хлъзгат като слуз по лицата им, докато розовата им плът не се свлече черна и не пропука от костите им. Странника иде, иде, иде, да ни бичува за греховете ни. Молитви не могат да спрат яростта му, както сълзи не могат да потушат пламъка на драконите. Само кръв може да стори това. Вашата кръв, моята кръв, тяхната кръв. — После вдигнал дясната си ръка и чукана на другата към Хълма на Ренис зад него, зад Драконовата яма, черна на звездния фон. — Там обитават демоните, там горе. Огън и кръв, огън и кръв. Това е техен град. Искате ли да го направите ваш, първо трябва да унищожите тях. Искате ли да се пречистите от греха, първо трябва да се окъпете в драконова кръв. Че само кръв може да потуши огньовете на ада.
От десет хиляди гърла се надигнал вик:
— Убийте ги! Убийте ги!
И като някакъв огромен звяр с десет хиляди крака всички се раздвижили, бутали се и се блъскали, вирнали факлите, размахвали мечове и ножове, и други, по-груби оръжия, вървели и тичали по улици и улички нагоре към Драконовата яма. Някои премисляли, измъквали се и се скривали по домовете си, но на всеки, който напуснел, други трима изниквали и тръгвали с тези драконоубийци. Докато стигнат до хълма на Ренис, броят им се удвоил.
Горе, от Високия хълм на Егон, Гъбата гледал разгръщащия се щурм от покрива на Твърдината на Мегор с кралицата, нейните синове и членовете на съвета ѝ. Черна била нощта и облачна, факлите били толкова многобройни, че „все едно, че всичките звезди се бяха смъкнали от небето, за да щурмуват Драконовата яма“, казва шутът.
Веднага щом до нея стигнала вестта, че освирепялото стадо на Пастира настъпва, Ренира пратила ездачи до сир Бейлон при Старата порта и сир Гарт при Драконовата порта, със заповед да разпръснат тълпата, да заловят Пастира и да защитят кралските дракони… но след като градът бил в такава бъркотия изобщо не било сигурно, че ездачите са се добрали до целта си. Дори и да са успели, останалите верни златни плащове били твърде малко, за да имат някаква надежда за успех. „Нейна милост все едно да им беше заповядала да спрат течението на Черната вода“, казва Гъбата. Когато принц Джофри помолил майка си да му разреши да препусне напред с техните рицари и тези от Бял пристан, кралицата отказала.
— Ако вземат онзи хълм, този ще е следващият — казала му. — Ще ни трябва всеки меч тук, за да защитим замъка.
— Те ще убият драконите — казал с болка принц Джофри.
— Или драконите ще убият тях — отвърнала кралицата хладно. — Нека да изгорят. Няма да липсват дълго на кралството.
— Майко, ами ако убият Тираксес? — казал младият принц.
Кралицата не го вярвала.
— Те са паплач. Пияници, глупци и плъхове от каналите. Само да опитат драконовия огън и ще се разбягат.
Тук проговорил шутът, Гъбата.
— Пияници може да са, но един пиян човек не познава никакъв страх. Глупци са, да, но един глупак може да убие крал. Плъхове, и това да, но хиляда плъха могат да свалят мечка. Виждал съм го да става веднъж, там долу в Квартала на бълхите.