Шрикос бил първият дракон, който загинал, убит от един дървар, известен като Хоб Секача, който скочил на врата ѝ и забил брадвата си в черепа ѝ, докато тя ревяла и се гърчела, опитвайки се да го отхвърли. Седем удара нанесъл Хоб, стегнал краката си около врата на дракона и всеки път щом удрял с брадвата, изревавал името на един от Седемте. Тъкмо седмият удар, ударът на Странника, убил дракона, врязвайки се през люспи и кокали в мозъка му… ако трябва да се вярва на Юстас.
Моргул, записано е, бил убит от Горящия рицар, огромен рицар с тежка броня, който се втурнал главоломно в драконовия пламък с копие в ръка и забил върха му в окото на звяра няколко пъти, докато драконовият пламък стапял стоманената плоча, която го стягала, и изгарял плътта вътре.
Тираксес на принц Джофри се оттеглил в леговището си, като изпекъл толкова много кандидат драконови убийци, докато връхлитали към него, че входът скоро станал непроходим от труповете им. Но трябва да се напомни, че всяка от тези направени от човешка ръка пещери имала два входа, един срещу пясъчната арена на ямата, другият — навън към склона на хълма. Самият Пастир насочил следовниците си да пробият през „задната врата“. Стотици го сторили, виейки през пушека, с мечове, копия и брадви. Докато Тираксес се обръщал, веригите му се омотали, оплели го в паяжина от стомана, която фатално ограничила движението му. Шестима мъже (и една жена) щели да твърдят след това, че са нанесли смъртоносния удар на дракона (като своя господар, Тираксес понесъл още унижение дори в смъртта си, след като следовниците на Пастира отрязали мембраните от крилете му и ги накъсали на дрипи, за да си направят наметала от драконова кожа).
Последният от четирите дракона в ямата не умрял толкова лесно. Според легендата Сънеплам се освободила от две от веригите си при смъртта на кралица Хелена. Останалите си окови откъснала сега, изтръгнала скобите от стените, когато тълпата я връхлетяла, след това скочила срещу нападателите със зъби и нокти, деряла и късала ръце и крака и бълвала ужасни огньове. Докато други се трупали наоколо ѝ, тя политала, кръжала в сводестата вътрешност на Драконовата яма и се спускала да напада хората долу. Тираксес, Шрикос и Моргул убили десетки, не може да има съмнение, но Сънеплам избила повече от трите други дракона заедно.
Стотици побягнали в ужас от пламъците ѝ… но още стотици връхлитали. Дори горе под купола драконът бил лесно достижим за стрелец с лък или арбалет и дървени и метални стрели политали към Сънеплам където и да идела, толкова отблизо, че някои дори успявали да пробият през люспите ѝ. Където и да кацнела, връхлитали още и още и я принуждавали да се върне във въздуха. На два пъти драконът полетял към големите бронзови порти на Драконовата яма, но те били затворени и залостени, и защитени с редове копия.
Понеже не можела да избяга, Сънеплам атакувала, опустошавайки мъчителите си, докато пясъците на ямата не били засипани с овъглени трупове и самият въздух не се наситил с дим и воня на изгоряла плът, но копията и стрелите продължили да летят. Краят дошъл, когато стрела на арбалет поразила едно от очите ѝ. Полусляпа и обезумяла от десетки по-малки рани, Сънеплам разперила крилете си и полетяла право към големия купол горе в последен отчаян опит да пробие в открито небе. Вече разхлабен от взривовете драконов пламък, куполът се пропукал от силата на сблъсъка и миг по-късно половината от него се срутила и премазала и дракона, и драконовите убийци под тонове разбит камък и отломки.
Щурмуването на Драконовата яма приключило. Четири от драконите на Таргариените лежали мъртви, макар и на ужасна цена. Но Пастира все още не триумфирал, защото драконът на самата кралица оставал жив и свободен… и докато обгорелите и окървавени оцелели от касапницата излизали залитайки от димящите развалини, Сиракс се спуснал отгоре над тях.
Гъбата бил между тези, които гледали с кралица Ренира от покрива на Твърдината на Мегор. „Хиляди крясъци и викове отекнаха над града и се сляха с рева на дракона — разказва ни той. — На върха на Хълма на Ренис Драконовата яма носеше корона от жълт огън, гореше толкова ярко, че сякаш слънцето изгряваше. Дори кралицата потръпна, докато гледаше, сълзи лъснаха на страните ѝ. Никога не бях виждал гледка по-ужасна, по-величава.“
Много от спътниците на кралицата побягнали, казва джуджето, от страх, че пожарите скоро щели да погълнат целия град, дори Червената цитадела на върха на Високия хълм на Егон. Други се изнесли в септата на замъка да се молят за избавление. Самата Ренира прегърнала последния си жив син, Егон Младшия, и го притиснала до гърдите си. И нямало да го пусне повече… до ужасния момент, когато Сиракс паднала.