Неокована и без ездач, Сиракс можела лесно да отлети надалече от безумието. Небето било нейно. Можела е да се върне в Червената цитадела, да напусне окончателно града, да полети за Драконов камък. Шумът и пожарът ли са я привлекли към Хълма на Ренис, ревовете и писъците на умиращите дракони, миризмата на горяща плът? Не можем да знаем, не повече, отколкото можем да знаем защо Сиракс е избрала да се спусне над тълпите на Пастира, да ги разкъсва със зъби и нокти и да погълне десетки, когато е могла също толкова лесно да ги засипе с огън отгоре, защото в небето никой не е могъл да ѝ навреди. Можем само да съобщим какво е станало, както Гъбата, септон Юстас и Великият майстер Мункун са го изложили за нас.
Много противоречиви приказки са разказани за смъртта на дракона на кралицата. Мункун я приписва на Хоб Секача и неговата брадва, макар че това почти със сигурност е погрешно. Би ли могъл един и същи човек да е убил два дракона в една и съща нощ, и то по един и същи начин? Някои говорят за безименен копиеносец, „прогизнал от кръв великан“, който скочил от срутения купол на Драконовата яма върху драконовия гръб. Други разказват как един рицар, сир Варик Уийтън, отсякъл едното крило на Сиракс с меч от валирианска стомана (Ридание най-вероятно). Стрелец с арбалет с прякора Боба щял да претендира за убийството след това, хвалейки се с него в не една винарна и кръчма, докато на един от лоялистите на кралицата не му омръзнало от хлевоустия му език и го отрязал.
Възможно е всички тези персони (освен Хоб) да са изиграли някаква роля в кончината на дракона… но най-често слушаната приказка в Кралски чертог сочела самия Пастир като драконоубиеца. Докато другите избягали, според разказа, едноръкият пророк стоял неустрашим и сам срещу вилнеещия звяр, зовейки Седемте за помощ, докато самият Воин не се явил в плът, трийсет стъпки висок. В ръката му имало черен меч, изкован от дим, който се превърнал в стомана, щом го размахал, и отсякъл главата на Сиракс от тялото ѝ. И тъй била разказвана приказката, дори от септон Юстас в неговото описание на тези мрачни дни, и тъй са пеели певците много години след това.
Загубата и на дракона, и на сина ѝ оставила Ренира Таргариен пребледняла до смърт и неутешима, казва ни Гъбата. Придружена само от своя шут, тя се оттеглила в покоите си, докато съветниците ѝ заседавали. Кралски чертог бил изгубен, съгласни били всички; трябвало на всяка цена да изоставят града. С неохота все пак успели да убедят Ренира да напусне на следващия ден, на разсъмване. След като Калната порта била в ръцете на враговете ѝ и всички кораби покрай реката изгорени или потопени, Ренира и малка група привърженици се измъкнали през Драконовата порта с намерението да се доберат нагоре покрай брега до Дъскъндейл. С нея яздели братята Мандърли, четирима оцелели от Гвардията на кралицата, сир Бейлон Бърч и двайсетима златни плащове, четири от придворните дами на кралицата и последния ѝ оцелял син, Егон Младшия.
Гъбата останал, с другите членове на дворцовия съвет, между които лейди Мизерия и септон Юстас. На сир Гарт Заешката устна, капитан на златните плащове при Драконовата порта, била възложена защитата на замъка, задача, за която се оказало, че Заешката устна не изпитвал особена охота. Не минал и половин ден от заминаването на Нейна милост, когато сир Перкин Бълхата и неговите рицари от канавките се появили пред портите и настояли замъкът да се предаде. Макар и отстъпващ числено едно към десет, кралският гарнизон все пак е могъл да окаже съпротива, но сир Гарт предпочел вместо това да свали знамената на Ренира, да отвори портите и да се довери на милостта на врага.
Оказало се, че Бълхата нямал милост. Гарт Заешката устна бил довлечен пред него и обезглавен, заедно с двайсет други рицари, все още верни на кралицата, между които сир Хармънт от Тръстиките, Желязното клепало, който бил един от „Седмината, които препуснаха“. Господарката на шепнещите, лейди Мизерия от Лис, не била пощадена заради пола ѝ. Хваната докато се опитвала да избяга, Белия червей била преведена бита с камшици през града, от Червената цитадела до Портата на боговете. Ако все пак оживеела, докато стигнат до портата, казал сир Перкин, щяла да бъде пощадена и да ѝ се позволи да си иде. Издържала само половината разстояние и издъхнала на каменните плочи на пътя без педя от бялата ѝ кожа да останала на гърба ѝ.
Септон Юстас се побоял за собствения си живот. „Само милостта на Майката ме спаси“, пише той, макар да изглежда по-вероятно сир Перкин да не е искал да предизвика враждебността на Вярата. Бълхата също така освободил всички затворници, намерени в тъмниците под замъка, между които Великия майстер Орвил и Морската змия, лорд Корлис Веларион. И двамата били доведени на следващия ден, за да свидетелстват, когато длъгнестият скуайър на сир Перкин, Тристан, се качил на Железния трон. Присъствала и вдовстващата кралица Алисент от дома Хайтауър. Долу в черните килии хората на сир Перкин намерили дори бившия управител на кралската хазна сир Тиланд Ланистър, все още жив… макар че мъчителите на Ренира го били ослепили, изтръгнали му ноктите на ръцете и краката, отрязали му ушите и му отнели мъжеството.