На господаря на шепнещите на крал Егон Ларис Стронг Кривото стъпало му провървяло много повече. Лордът на Харънхъл излязъл непокътнат от мястото, където се криел. Като човек, излязъл от гроба, минал по коридорите на Червената цитадела все едно никога не ги е напускал, посрещнат бил топло от сир Перкин Бълхата и заел почетно място до своя нов „крал“.
Бягството на кралицата не донесло мир на Кралски чертог. „Трима крале властваха над града, всеки на своя си хълм, но за клетите им поданици нямаше никакъв закон, никакво правосъдие, никаква закрила — гласи «Истинното сказание». — Ничий дом не беше в безопасност, нито нечие девиче целомъдрие.“ Този хаос продължил повече от един лунен кръг.
Майстери и други учени, пишещи за това време, следват примера на Мункун и говорят за „Луната на тримата крале“ (някои учени предпочитат „Луната на лудостта“), но това е погрешно, тъй като Пастира никога не е претендирал за кралски сан, титулувал се е прост син на Седмината. Но не може да се отрече, че е властвал над десетки хиляди от развалините на Драконовата яма.
Главите на петте дракона, които привържениците му убили, били набучени на пилони и всяка нощ Пастира заставал пред тях, за да проповядва. След като драконите били мъртви и заплахата от жертвоприношение вече не била предстояща, пророкът насочил гнева си към знатните и богатите. Само бедните и смирените щели да видят някога залите на боговете, заявявал той; лордове, рицари и богаташи щели да бъдат осъдени за тяхната горделивост и алчност в ада.
— Смъкнете своите коприни и сатени и облечете голотата си в грубо тъкани халати — напътствал той следовниците си. — Захвърлете обущата си и вървете боси по света, както Отеца ви е създал.
Хиляди се подчинили. Но други хиляди се отвърнали и всяка нощ тълпите, които идвали да чуят пророка, се смалявали.
В другия край на Улицата на сестрите, на върха на Хълма на Висения, разцъфнало чудатото кралство на Гемон Светлокосия. Дворът на този четиригодишен крал копеле бил съставен от курви, шутове и крадци, а банди улични главорези, наемници и пияници бранели „управлението“ му. Един декрет след друг се спускал от Къщата на целувките, където пребивавало детето крал, всеки от които по-възмутителен от предишния. Гемон постановил, че момичетата оттук насетне щели да бъдат равни с момчетата по въпроса за наследяването, че на бедните трябва да им се раздава хляб и бира в гладни времена, че мъжете, загубили крайниците си във война, трябвало след това да бъдат хранени и приютявани от лордовете, за които са се биели. Гемон постановил, че съпрузите, които бият жените си, трябвало също да бъдат набити, независимо какво са направили жените, за да си докарат такова наказание. Тези едикти почти със сигурност били работа на една дорнска курва на име Силвена Пясък, уж любовница на майката на малкия крал Еси, ако трябва да се вярва на Гъбата.
Кралски декрети се издавали и от билото на Високия хълм на Егон, където марионетката на сир Перкин Тристан седял на Железния трон, но те били от съвсем различно естество. Кралят скуайър започнал с отхвърлянето на непопулярните налози на кралица Ренира и разделянето на парите в кралската съкровищница между своите последователи. Това било последвано от всеобщо премахване на дълга и издигане на шейсет от неговите рицари от канавките до благороднически рангове, и той отвърнал на обещанието на „крал“ Гемон за безплатен хляб и бира за гладуващите, като дарил на бедните правото да взимат също така зайци и сърни от кралския лес (но не и елени и глигани). През цялото това време сир Перкин Бълхата събирал десетки оцелели златни плащове под знамето на Тристан. С техните мечове той овладял Драконовата порта, Кралската порта и Лъвската порта, което му дало четири от седемте порти на града и повече от половината кули по крепостните стени.
В първите дни след бягството на кралицата Пастира във всяко отношение бил най-могъщият от тримата „крале“ на града, но докато нощите отминавали, броят на неговите привърженици продължавал да се смалява. „Простолюдието на града се събуди като от лош сън — пише септон Юстас — и като грешници, пробуждащи се премръзнали и отрезвели след нощ на пиянски разгул и веселие, извръщаха се със срам, криеха лицата си един от друг и се надяваха да забравят.“ Макар драконите да били мъртви и кралицата да я нямало, властта на Железния трон била такава, че простите хора все още гледали към Червената цитадела, когато били гладни или уплашени. Така, докато мощта на Пастира се смалявала на Хълма на Ренис, властта на крал Тристан Верния огън (както се наричал вече) нараствала на върха на Високия хълм на Егон.