Много и много неща ставали и в Тъмбълтън също тъй, и натам трябва да извърнем сега погледа си. Когато вестта за смутовете в Кралски чертог стигнала до войската на принц Дерон, много от по-младите лордове били обзети от нетърпение веднага да настъпят към града. Главни между тях били сир Джон Рокстън, сир Роджър Корн и лорд Ънуин Пийки… но сир Хоберт Хайтауър съветвал за предпазливост, а Двамата предатели отказали да се включат в щурма, докато не бъдат удовлетворени претенциите им. Улф Белия, ще напомним, искал да му се даде големият замък Планински рай с всичките му земи и приходи, докато Хю Чука Коравия не желаел за себе си нищо по-малко от корона.
Тези конфликти стигнали до точка на кипене, когато Тъмбълтън научил със закъснение за смъртта на Емонд Таргариен при Харънхъл. Крал Егон Втори не бил виждан, нито били чували за него след падането на Кралски чертог в ръцете на неговата сестра Ренира и мнозина се опасявали, че кралицата тайно го е убила, скривайки трупа, за да не бъде осъдена като родоубиец. След като брат му Емонд също бил убит, зелените се оказали без крал и водач. Принц Дерон бил следващият по реда на наследството. Лорд Пийки заявил, че момчето трябва да бъде провъзгласено веднага за принц на Драконов камък; други, вярващи, че Егон Втори е мъртъв, пожелали да го короноват за крал.
Двамата предатели също усещали нуждата от крал… но Дерон Таргариен не бил кралят, когото искали.
— Трябва ни силен мъж, който да ни води, а не момче — заявил Хю Чука Коравия. — Тронът трябва да бъде мой.
Когато Джон Рокстън Дръзкия настоял да узнае по какво право претендира да се назове крал, лорд Чука отвърнал:
— Същото право като Завоевателя. Дракон.
И наистина, след като Вхагар най-сетне умрял, най-старият и най-голям жив дракон в цял Вестерос бил Вермитор, някога носачът на Стария крал, а сега — на Хю Коравия копелето. Вермитор бил три пъти по-голям от драконката на принц Дерон, Тесарион. Никой, който ги зърнел заедно, не можел да не види, че Вермитор е много по-страховит.
Макар амбицията на Чука да била кощунствена у човек с толкова долен произход, копелето несъмнено имало малко таргариенска кръв и се било доказало свирепо в битка и щедро към тези, които го следвали — проявявал онзи вид щедрост, който привлича хората към водачите им както труп привлича мухи. Били от най-лошия тип хора, разбира се: наемници, рицари разбойници и прочее паплач, хора с опетнена кръв и несигурно рождение, които обичали битката заради нея самата и живеели заради насилие и грабеж. Мнозина от тях били чули пророчеството, че чукът ще размаже дракона, и го приемали в смисъл, че триумфът на Хю Коравия бил предопределен.
Лордовете и рицарите на Староград и Предела били оскърбени от наглостта на претенцията на Предателя обаче, а най-много от всички самият принц Дерон, който толкова се разгневил, че хвърлил чаша вино в лицето на Хю Коравия. Докато лорд Белия го подминал като хабене на хубаво вино, лорд Чука казал:
— Малките момчета трябва да се държат по-вежливо, когато разговарят мъже. Мисля, че баща ти не те е бил достатъчно често. Внимавай да не компенсирам пропуска му.
Двамата предатели напуснали заедно и започнали да кроят планове за коронясването на Чука. Когато го видели на следващия ден, Чук Коравия носел корона от черно желязо, за яд на принц Дерон и неговите законородени лордове и рицари.
Един такъв, сир Роджър Корн, дотолкова се одързостил, че бутнал короната от главата на Чука.
— Една корона не прави човек крал — казал той. — Би трябвало да носиш конска подкова на главата си, ковачо.
Глупаво било да го прави. Лорд Хю се намръщил. По негова заповед хората му смъкнали сир Роджър на земята, при което копелето на ковача наковал не една, а три подкови на черепа на рицаря. Когато приятелите на Корн се опитали да се намесят, извадили се ками и мечове излезли от ножниците, което оставило трима мъртви и десетина ранени.