Това се оказало повече, отколкото верните на принц Дерон били готови да изтърпят. Лорд Ънуин Пийки и с известна неохота Хоберт Хайтауър събрали единайсет други лордове и оземлени рицари на таен съвет в мазето на един хан в Тъмбълтън, за да обсъдят какво може да се направи, за да се озапти наглостта на незаконородените драконови ездачи. Заговорниците се съгласили, че щяло да е проста работа да премахнат Белия, който най-често бил пиян и никога не бил показвал голямо умение с оръжия. Чука представлявал по-голяма опасност, защото напоследък бил обкръжен ден и нощ от блюдолизци, лагерни слуги и наемни мечове, жадни да спечелят благосклонността му. Нямало да им свърши много работа, ако убият Белия и оставят Чука жив, изтъкнал лорд Пийки; Хю Коравия трябвало на всяка цена да умре пръв. Дълги и шумни били споровете в хана под табелата, гласяща „Кървавите шипове“, докато лордовете обсъждали как би могло да се постигне това най-добре.
— Всеки човек може да бъде убит — заявил сир Хоберт Хайтауър, — но драконите?
Предвид бъркотията в Кралски чертог, казал Тайлър Норкрос, само Тесарион би бил достатъчен, за да могат да вземат Железния трон. Лорд Пийки отвърнал, че победата би била много по-сигурна с Вермитор и Среброкрил. Марк Амброуз рекъл първо да завземат града, а чак после да се отърват от Белия и Чука, след като победата бъде осигурена, но Ричард Роден настоял, че такъв курс би бил безчестен.
— Не можем да искаме от тези мъже да проливат кръв с нас, а после да ги убием.
Дръзкия Джон Рокстън решил спора.
— Убиваме копелетата веднага — казал той. — След това нека най-храбрите от нас да вземат драконите им и да полетят на тях в битка.
Никой в онова мазе не се съмнявал, че Рокстън говорел за себе си.
Макар принц Дерон да не присъствал на съвета, Шиповете (както станали известни заговорниците) не искали да действат без неговото съгласие и благословия. Оуен Фосоуей, лорд на замъка Сайдер, бил пратен под прикритието на мрака да събуди принца и да го доведе в подземието, за да могат заговорниците да го уведомят за плановете си. Кроткият някога принц изобщо не се поколебал, когато лорд Ънуин Пийки му поднесъл разпореждане за екзекутирането на Хю Чука Коравия и Улф Белия, а веднага го утвърдил с печата си.
Хората може да заговорничат, да планират и да кроят схеми, но нямало да е зле и да се помолят, защото никой направен от човек план не е издържал на прищевките на боговете. Два дни по-късно, на самия ден, в който Шиповете замисляли да ударят, Тъмбълтън се разбудил посред нощ от крясъци и викове. Лагерите извън градските стени горели. Колони бронирани рицари прииждали от север и запад и се вихрела касапница, облаците сипели дъжд от стрели и един дракон връхлитал над тях, ужасен и свиреп.
Тъй започнала Втората битка при Тъмбълтън.
Драконът бил Морски дим, а ездачът му бил сир Адам Веларион, решен да докаже, че не всички копелета трябва да са обърни плащове. Как по-добре да го докаже от това да отнеме Тъмбълтън от Двамата предатели, чиято измяна го била опетнила? Певци твърдят, че сир Адам отлетял от Кралски чертог до Окото на боговете, където кацнал на свещения остров на Ликовете и потърсил съвета на Зелените хора. Ученият трябва да се ограничи до известния факт, а това, което знаем, е, че сир Адам летял далече и бързо, спускал се в замъци, големи и малки, чиито лордове били верни на кралицата, за да събере армия.
Много битки и схватки били водени вече в земите, наводнявани от Тризъбеца, и едва ли имало твърдина или село, които да не си били платили дълга в кръв… но Адам Веларион бил непреклонен и решителен, и красноречив, а речните лордове знаели много и много за ужасите, които сполетели Тъмбълтън. Докато сир Адам стане готов да връхлети над Тъмбълтън, имал близо четири хиляди души зад гърба си.
Бенджикот Блекууд, дванайсетгодишният лорд на Гарваново дърво, се отзовал, както и овдовялата Сабита Фрей, владетелката на Близнаците, с нейните баща и братя от дома Вайпрен. Лордовете Стантън Пайпър, Джозет от Малък лес, Дерик Дари и Лайънъл Дедингс събрали свежи набори от побелели старци и неопитни момчета, макар всички да били понесли тежки загуби в битките през есента. Хюго Ванс, младият лорд на Приюта на пътника, дошъл с триста мъже от своите, плюс наемниците на Тромбо Черния от Мир.
Най-забележително от всичко, домът Тъли също се включил във войната. Спускането на Морски дим над Речен пад най-сетне убедило въздържащия се дотогава сир Елмо Тъли да свика знамената си за кралицата, въпреки желанията на прикования към леглото му дядо лорд Гроувър. „Дракон в нечий двор прави чудеса, които разсейват съмненията на човек“, съобщава се, че казал сир Елмо.