След това лорд Ънуин Пийки предложил хиляда златни дракона на всеки рицар с благородно потекло, който би могъл да овладее Среброкрил. Трима мъже изразили готовност. Когато на първия му разпрали бронята, а вторият бил изгорен до смърт, третият премислил. По това време армията на Пийки, останките от голямото воинство, което принц Дерон и лорд Ормунд Хайтауър довели чак от Староград, се разпадала на късове, докато от Тъмбълтън бягали десетки и десетки дезертьори с всичката плячка, която можели да носят. Навел глава пред поражението, лорд Ънуин събрал лордовете и командирите си и заповядал отстъпление.
Обвиненият обърни плащ Адам Веларион, роден като Адам от Хъл, спасил Кралски чертог от враговете на кралицата… с цената на собствения си живот. Но кралицата изобщо не узнала за доблестта му. Бягството на Ренира от Кралски чертог било затормозено от трудности. При Росби тя заварила портите на замъка залостени при идването ѝ, по заповед на младата жена, чиито наследствени права тя прехвърлила на един по-млад брат. Кастеланът на лорд Стоукуорт ѝ предложил гостоприемство, но само за една нощ.
— Ще дойдат за вас — предупредил той кралицата, — а нямам силата да им се противопоставя.
Половината ѝ златни плащове дезертирали по пътя, а една нощ лагерът ѝ бил нападнат. Макар рицарите ѝ да отбили нападателите, сир Бейлон Бърч бил убит със стрела, а сир Лайънъл Бентли, млад рицар от Гвардията на кралицата, понесъл удар в главата, който разпукал шлема му. Издъхнал бълнувайки на следващия ден. Кралицата продължила упорито към Дъскъндейл.
Домът Дарклин бил между най-силните поддръжници на Ренира, но цената на тази вярност се оказала висока. Лорд Гунтор загубил живота си в служба на кралицата, както и чичо му Стефон. Самият Дъскъндейл бил опустошен от сир Кристън Коул. Нищо чудно, че вдовицата на лорд Гунтор никак не се зарадвала, когато Нейна милост се появила пред портите ѝ. Само намесата на сир Харолд Дарки убедила лейди Мередит изобщо да допусне кралицата зад стените си (Дарки били далечни родственици на Дарклин, а сир Харолд някога служил като скуайър на покойния сир Стефон), и то само при условие, че няма да се задържи дълго.
Озовала се благополучно зад стените на Тъмния форт с изглед към пристанището, Ренира заповядала на майстера на лейди Дарклин да извести Великия майстер Жерардис на Драконов камък, като го помолила веднага да изпрати кораб, който да я откара до дома. Три гарвана излетели, уверяват градските хроники… но дните отминавали и никакъв кораб не се появил. Нито дошъл някакъв отговор от Жерардис на Драконов камък и разгневената кралица започнала отново да се съмнява във верността на своя Велик майстер.
Другаде кралицата имала повече късмет. От Зимен хребет Креган Старк я уверил с писмо, че ще прати войска на юг колкото може по-скоро, но предупредил, че щяло да му отнеме известно време да събере хората си „защото владенията ми са просторни и с идващата зима трябва на всяка цена да приберем жътвата, иначе ще гладуваме, когато дойдат снеговете“. Севернякът обещал на кралицата десет хиляди мъже „по-млади и по-свирепи от моите Зимни вълци“. Девата на Долината също предложила помощ, когато се отзовала от зимния си замък, Лунните порти… но след като планинските проходи били затворени от снега, рицарите ѝ трябвало да дойдат по море. Ако домът Веларион би могъл да прати кораби до Града на гларуса, написала лейди Джейни, щяла веднага да прати войска до Дъскъндейл. Ако не, налагало се да наеме кораби от Браавос и Пентос, а за това щели да ѝ трябват пари.
Кралица Ренира нямала нито злато, нито кораби. Когато пратила лорд Корлис в тъмниците, загубила флотата си, а от Кралски чертог избягала в страх за живота си без пукната пара. Отчаяна и уплашена, Нейна милост крачела по стените на замъка Дъскъндейл обляна в сълзи и все повече побелявала и измършавяла с всеки ден. Не можела да спи и не се хранела. Нито можела да понесе да бъде разделена от принц Егон, последния ѝ жив син; ден и нощ момчето оставало до нея „като малка бледа сянка“.
Когато лейди Мередит дала ясно да се разбере, че кралицата е прекалила с гостоприемството ѝ, Ренира се принудила да продаде короната си, за да събере пари за превоз на един браавоски търговски кораб, „Виоланде“. Сир Харолд Дарки я подканял да потърси убежище при лейди Арин в Долината, сир Медрик Мандърли се опитал да я убеди да придружи него и брат му сир Торен до Бял пристан, но Нейна милост отказала и на двамата. Била непреклонна да се върне на Драконов камък. Там щяла да намери драконови яйца, казала тя на лоялистите си; трябвало да си има друг дракон, иначе всичко било загубено.