Силни ветрове тласнали „Виоланде“ по-близо до бреговете на Дрифтмарк, отколкото може да ѝ се е искало, и на три пъти кралицата преминала на един вик разстояние от бойните кораби на Морската змия, но Ренира се постарала да останат извън полезрението. Накрая браавосецът спрял в пристана под Драконовата планина по вечерния прилив. Кралицата пратила гарван от Дъскъндейл да извести за идването си и заварила чакащ ескорт, когато слязла на брега със сина си Егон, придворните си дами и трима рицари от Гвардията на кралицата (златните плащове, които яздили с нея от Кралски чертог, останали в Дъскъндейл, докато хората на Мандърли останали на борда на „Виоланде“, на път за Бял пристан).
Дъжд валяло, когато свитата на кралицата слязла на брега, почти не се виждали хора из пристанището. Дори пристанищните бордеи изглеждали тъмни и празни, но Нейна милост не го забелязала. Болна в тяло и дух, съкрушена от измяна, Ренира Таргариен искала само да се върне в личното си седалище, където си въобразявала, че тя и синът ѝ ще са в безопасност. Не знаела кралицата, че ѝ предстои да понесе последната и най-тежка измяна.
Ескортът ѝ, четирийсет въоръжени мъже, се командвал от сир Алфред Бруми, един от мъжете, оставени когато Ренира предприела своя щурм на Кралски чертог. Бруми бил най-старшият от рицарите на Драконов камък, след като влязъл в гарнизона още при царуването на Стария крал. Като такъв, той очаквал да бъде назначен за кастелан, когато Ренира тръгнала да завладее Железния трон… но мрачният и кисел нрав на сир Алфред не вдъхвал нито обич, нито доверие, казва ни Гъбата, тъй че кралицата го пренебрегнала в полза на по-приветливия и любезен сир Робърт Куинс. Когато Ренира попитала защо сир Робърт не е дошъл да я посрещне, сир Алфред отвърнал, че кралицата щяла да види „нашия дебел приятел“ в замъка.
И го видяла… макар че овъгленият труп на Куинс бил изгорял до неузнаваемост. Само по големината му го познали, защото сир Робърт бил неимоверно дебел. Намерили го увиснал от бойниците на порталната къщичка до стюарда на Драконов камък, капитана на гвардията, майстор оръжейника… и главата и горната част от торса на Великия майстер Жерардис. Всичко под ребрата го нямало и червата на Великия майстер се полюшвали от разпрания му корем като изгорели черни змии.
Кръвта се отцедила от лицето на кралицата, щом видяла телата, но младият принц Егон пръв осъзнал какво означават.
— Майко, бягай — извикал, но твърде късно.
Хората на сир Алфред се нахвърлили върху защитниците на кралицата. Брадва разцепила главата на сир Харолд Дарки преди мечът му да може да излезе от ножницата, а сир Адриан Редфорт бил пронизан в гърба с копие. Само сир Лорет Лансдейл се задвижил достатъчно бързо, за да нанесе удар в защита на кралицата, посичайки първите двама, които връхлетели срещу него, преди самият той да бъде убит. С него умрял последният от Гвардията на кралицата. Когато принц Егон сграбчил меча на сир Харолд, сир Алфред пренебрежително избил оръжието от ръцете му.
Момчето, кралицата и придворните дами били подкарани през портите на Драконов камък. Там (както го е написал Гъбата тъй забележително много години по-късно) се озовали лице в лице с „един мъртвец и един умиращ дракон“.
Люспите на Слънцеплам все още блестели на слънчевата светлина, но както се бил проснал на обгорения черен валириански камък на двора, ясно можело да се разбере, че умира, той, който бил преди най-великолепният дракон, виждан някога да лети в небесата на Вестерос. Крилото, почти откъснато от тялото от Мелейс, стърчало под неестествен ъгъл, а едва зарасналите рани по гърба му все още димели и кървели. Лежал навит на кълбо. Когато се размърдал и вдигнал глава, огромни рани се видели по шията му, където друг дракон откъснал парчета от плътта му. По корема му имало места, където струпеи били заменили люспите, а където трябвало да е дясното му око, имало само празна дупка, покрита със засъхнала кръв.
Човек трябва да се запита, както Ренира със сигурност се е запитала, как се е стигнало до това.
Сега ние знаем много и много неща, които кралицата не е знаела. За това трябва да сме благодарни на Великия майстер Мункун, защото неговото „Истинно сказание“, основаващо се до голяма степен на описанието на Великия майстер Орвил, разкрива как Егон Втори дошъл до Драконов камък.
Лорд Ларис Стронг Кривото стъпало бил този, който измъкнал краля и децата му от града, когато драконите на кралицата се появили в небесата над Кралски чертог. За да не преминат през някоя от портите на града, където е можело да ги видят и запомнят, лорд Ларис ги извел през някакъв таен проход на Мегор Жестокия, за който само той знаел.