Лорд Ларис бил този, който наредил бегълците да се разделят също така, тъй че ако един бъде хванат, другите да могат да се измъкнат на свобода. На сир Рикард Торн било заповядано да предаде двегодишния принц Мелор на лорд Хайтауър. Принцеса Джеера, мило и простодушно шестгодишно момиченце, била поставена под опеката на сир Уилис Фел, който се заклел да я отведе благополучно до Бурен край. Никой от двамата не знаел накъде е тръгнал другият, тъй че никой не можел да издаде другия, ако бъде заловен.
И само Ларис знаел, че кралят, съблякъл изящните одежди и загърнат в мръсен рибарски плащ, бил скрит между товар с треска на рибарска лодка под грижата на един незаконороден рицар с родственици на Драконов камък. Щом научела, че краля го няма, преценил Кривото стъпало, Ренира със сигурност щяла да прати хора да го заловят… но една лодка не оставя следи по вълните, а малко ловци щели изобщо да се сетят да потърсят Егон на острова на сестра му, в самата сянка на нейната крепост. Всичко това Великият майстер Орвил чул от устата на самия лорд Стронг, казва ни Мункун.
И там е можел да си остане Егон, скрит, но напълно безвреден, да притъпява болката с вино и да крие белезите от изгорено под тежко наметало, ако Слънцеплам не успял да стигне до Драконов камък. Бихме могли да се запитаме какво го е привлякло да се върне на Драконов камък, както мнозина са направили. Дали раненият дракон с полузарасналото си прекършено крило е бил тласнат от някакъв първичен инстинкт да се върне на родното си място, димящия планински връх, където е излязъл от яйцето си? Или по някакъв начин е усетил присъствието на крал Егон на острова, отвъд дълги левги и бурно море, и да отлети там, за да се събере отново със своя ездач? Септон Юстас стига дотам да предположи, че Слънцеплам е усетил отчаяната нужда на Егон. Но кой може да претендира, че разбира сърцето на един дракон?
След като злочестата атака на сир Уолис Мутън го прогонила извън Врански приют, историята губи от погледа си Слънцеплам за повече от половин година (някои приказки, разправяни в замъците на Краб и Брюн, намекват, че драконът може да е намерил убежище в тъмните борови гори и пещери на нос Пукнат нокът за част от това време). Откъснатото му крило се възстановило достатъчно, за да лети, но зараснало накриво и останало слабо. Слънцеплам не можел повече да се рее, нито да остава за дълго във въздуха, а се налагало да лети с усилие, дори на къси разстояния. Шутът Гъбата казва, жестоко, че докато повечето дракони се движели през небето като орли, Слънцеплам станал не повече от „едно голямо златно бълващо огън пиле, подскачащо и пърхащо от хълм на хълм“.
И все пак това „бълващо огън пиле“ прехвърлило водите на залива Черна вода… защото тъкмо Слънцеплам бил този, който видели моряците на „Несария“ да напада Сив призрак. Сир Робърт Куинс обвинил Канибала… но Том Сплетен език, пелтек, който чувал повече, отколкото казвал, напил волантинците с ейл и си отбелязал всичките пъти, когато споменали златните люспи на нападателя. Канибала, както той добре знаел, бил черен като въглен. И така двамата Том и техните „братовчеди“ (полуистина, тъй като само сир Марстън имал обща кръв с тях, бидейки копелето на сестрата на Том Сплетена брада от рицаря, който ѝ отнел девствеността) отплавали в малката си лодка, за да издирят убиеца на Сив призрак.
Изгореният крал и осакатеният дракон намерили нова решимост един в друг. От една скрита бърлога на пустинните склонове на Драконовата планина Егон се осмелявал да пристъпи навън всеки ден на разсъмване, за да се понесе отново към небето за първи път след Врански приют, докато двамата Том и техният братовчед Марстън Водите се върнали на другата страна на острова, за да подирят мъже, готови да им помогнат да завземат замъка. Дори на Драконов камък, от дълго време седалище и крепост на кралица Ренира, имало мнозина, които не обичали кралицата по различни причини. Някои скърбели за братя, синове и бащи, загинали по време на Посева или в Битката при Гърлото, някои се надявали на плячка или награда, докато други вярвали, че син трябва да е преди дъщеря и давали предимство на Егон.
Кралицата взела най-добрите си хора с нея в Кралски чертог. На своя остров, защитен от корабите на Морската змия и високите си валириански стени, Драконов камък изглеждал непревземаем, тъй че гарнизонът, който Нейна милост оставила да го брани, бил малък, съставен главно от мъже, за които се преценило, че не могат да бъдат полезни за нещо друго: побелели старци и зелени момчета, хора мудни и сакати, мъже, възстановяващи се от рани, мъже със съмнителна вярност, мъже, подозирани в страхливост. Начело на тях Ренира поставила сир Робърт Куинс, способен мъж, но остарял и надебелял.