Куинс бил непоколебим поддръжник на кралицата, всички са единодушни, но някои от подчинените му не били толкова лоялни, таели определени негодувания и недоволства заради стари неправди, реални или въображаеми. Най-изтъкнатият между тях бил сир Алфред Бруми. Бруми се оказал повече от готов да измени на кралицата си в замяна на обещание за лордска титла, земи и злато в случай, че Егон Втори си върне трона. Дългата му служба в гарнизона му позволила да даде подробни сведения на хората на краля за силите и слабостите на Драконов камък, кои стражи може да бъдат подкупени или спечелени и кои трябва на всяка цена да бъдат убити или затворени.
Когато дошло, падането на Драконов камък отнело по-малко от час. Хора, подведени от Бруми, отворили една задна врата в часа на призраците, за да пуснат сир Марстън Водите, Том Сплетен език и хората им да се промъкнат в замъка незабелязани. Докато една група завзела оръжейната, а друга пленила и затворила в ареста верните стражи и войници на Драконов камък, сир Марстън изненадал Великия майстер Жерардис в гарванарника му, за да не изнесе някой гарван вестта за нападението. Самият Алфред завел хората, които нахлули в покоите на кастелана и изненадали сир Робърт Куинс. Докато Куинс се мъчел да се надигне от леглото си, Бруми забил копие в огромния му бял корем. Гъбата, който познавал и двамата добре, твърди, че сир Алфред изпитвал неприязън и негодувание към сир Робърт. На това може да се вярва, защото ударът бил нанесен с такава сила, че копието излязло през гърба на сир Робърт, минало през пухения дюшек и сламеника и се забило в пода отдолу.
Само в едно отношение планът се объркал. Когато Том Сплетен език и неговите главорези заблъскали по вратата на спалнята на лейди Бела, за да я пленят, момичето се измъкнало през прозореца, притичало по покривите и стените долу и стигнало на двора. Хората на краля се погрижили да поставят охрана на конюшнята, където се държали драконите на замъка, но Бела била отраснала в Драконов камък и знаела входове и изходи, които те не знаели. Докато преследвачите ѝ я догонят, вече била махнала веригите на Лунна танцьорка и стегнала седлото на нея.
И тъй станало, че когато крал Егон II прелетял със Слънцеплам над димящия връх на Драконова планина и започнал да се спуска, за да влезе триумфално в замъка, нагоре се извисила да го посрещне Бела Таргариен, дъщеря на принц Демън от лейди Лена, безстрашна като баща си.
Лунна танцьорка бил млад дракон, светлозелен, със седефени рогове, гребен и ребра на крилете. Ако не се броели големите ѝ криле, не била по-голяма от боен кон и тежала дори по-малко. Била много бърза обаче, а Слънцеплам, макар и много по-голям, все още се мъчел с криво зарасналото си крило, а и бил понесъл нови рани от Сив призрак.
Срещнали се в мрака преди разсъмване, сенки в небето, огрели нощта с огньовете си. Лунна танцьорка избегнала пламъците на Слънцеплам, избегнала челюстите му, стрелнала се под дращещите му във въздуха нокти, после заобиколила и връхлетяла над по-големия дракон отгоре, като отворила дълга димяща рана по гърба му и разкъсала раненото му крило. Наблюдаващите долу казали, че Слънцеплам залитал пиянски във въздуха, мъчейки се да се задържи високо, докато Лунна танцьорка се обърнала и полетяла обратно към него, храчейки огън. Слънцеплам отвърнал с взрив от златен пламък, толкова ярък, че огрял двора долу като второ слънце, взрив, който поразил Лунна танцьорка право в очите. Най-вероятно младата драконка била заслепена в онзи миг, но продължила напред и се блъснала в Слънцеплам в плетеница от криле и нокти. Докато падали, Лунна танцьорка кълвяла и кълвяла врата на Слънцеплам, късала залъци плът, а по-старият дракон впил ноктите си в корема ѝ. Обгърната в огън и дим, заслепена и кървяща, Лунна танцьорка биела отчаяно с криле, докато се мъчела да се отскубне, но това само забавило падането им.
Зяпачите на двора се разбягали в паника, а двата дракона се стоварили с грохот на коравия камък и продължили да се бият. На земята бързината на Лунна танцьорка се оказала безполезна срещу големината и тежестта на Слънцеплам. Зеленият дракон се отпуснал безжизнено. Златният дракон изкрещял победоносно и се опитал да се вдигне отново, но рухнал и гореща кръв бликнала от раните му.
Крал Егон скочил от седлото още когато драконите били на двайсет стъпки от земята и счупил и двата си крака. Лейди Бела останала с Лунна танцьорка през цялото време. Обгорено и пребито, момичето все пак намерило сили да освободи веригите на седлото си и да изпълзи настрана, докато драконът ѝ се свивал в последните смъртни спазми. Когато Алфред Бруми извадил меча си, за да я посече, Марстън Водите изтръгнал оръжието от ръката му. Том Сплетен език я отнесъл при майстера.