Така крал Егон Втори спечелил родовото седалище на дома Таргариен, но цената, която платил, била ужасна. Слънцеплам никога повече нямало да лети. Останал на двора, хранел се с леша на Лунна танцьорка, а сетне с овце, убивани за него от гарнизона. А Егон Втори преживял остатъка от живота си в голяма болка… макар че в негова чест, когато Великият майстер Жерардис му предложил млякото на мака, отказал.
— Няма да вървя отново по този път — казал. — Не съм такъв глупак, че да пия всяка отвара, която можеш да ми приготвиш. Ти си креатура на сестра ми.
По заповед на краля веригата, която принцеса Ренира откъснала от врата на Великия майстер Орвил и дала на Жерардис, сега била използвана, за да го обесят. Не му дали бързия край с рязкото падане и прекършване на врата, а бавно удушаване, докато ритал и пъшкал за въздух. На три пъти, когато бил почти умрял, го пускали и го оставяли да си поеме дъх, за да го увесят отново. След третия път бил изкормен и провесен пред Слънцеплам, за да може драконът да се нагости с краката и вътрешностите му, но кралят заповядал да се остави достатъчно от Великия майстер, за „да може да поздрави милата ми сестра при завръщането ѝ“.
Скоро след това, докато кралят лежал в голямата зала на Каменния барабан, със счупените му крака вързани и стегнати с шини, пристигнал първият от гарваните на кралица Ренира от Дъскъндейл. Когато Егон научил, че сестра му щяла да се върне на „Виоланде“, заповядал на сир Алфред Бруми да подготви „подходящо посрещане“.
Всичко това се знае от нас сега. Нищо от това не се е знаело от кралицата, когато стъпила на брега в капана на брат си.
Септон Юстас (който никак не обичал кралицата) ни казва, че Ренира се засмяла, когато видяла грохналия Слънцеплам Златния. „Чие дело е това? — приписва ѝ той, че казала. — Трябва да му благодарим.“ Гъбата (който много обичал кралицата) ни разправя друго. В неговото описание Ренира казва: „Как се е стигнало до това?“. Двете описания са единодушни, че следващите думи били изречени от краля.
— Сестро — извикал той от един балкон.
След като не можел да ходи, нито дори да стои, изнесли го там в стол. Бедрото, разбито при Врански приют, оставило Егон превит и изгърбен, чаровното му някога лице било подпухнало от млякото на мака, белези от изгорено покривали половината му тяло. Все пак Ренира го познала веднага и казала:
— Скъпи братко. Надявах се, че си мъртъв.
— След теб — отвърнал Егон. — Ти си по-стара.
— Радвам се да разбера, че помниш това — отвърнала Ренира. — Изглежда, сме твои пленници… но не мисли, че ще ни държиш дълго. Верните ми лордове ще ме намерят.
— Ако претърсят седемте ада, може би — отговорил кралят, докато хората му изтръгнали Ренира от ръцете на сина ѝ. Според някои описания сир Алфред Бруми я хванал за ръката, други назовават двамата Том, Сплетена брада, бащата, и Сплетен език, сина. Сир Марстън Водите също свидетелствал, облечен в бяло наметало, защото крал Егон го назначил за свой Кралски гвардеец заради храбростта му.
Но нито Водите, нито някой от другите рицари и лордове на двора не изрекли ни дума против, когато крал Егон Втори поднесъл сестра си на своя дракон. Слънцеплам, разправят, отпървом не проявил интерес към приношението, докато Бруми не убол гърдата на кралицата с камата си. Миризмата на кръв възбудила дракона, който подушил Нейна милост, после я окъпал с огнен лъх, толкова внезапно, че наметалото на сир Алфред пламнало и той скочил назад. Ренира Таргариен имала време да вдигне глава към небето и да изкрещи едно последно проклятие към своя брат, преди челюстите на Слънцеплам да се стегнат около нея и да откъснат ръката и рамото ѝ.
Септон Юстас ни казва, че златният дракон изгълтал кралицата на шест хапки, оставяйки само левия ѝ крак под пищяла „за Странника“. Елинда Масей, най-младата и нежната от придворните дами на Ренира, уж си извадила очите при гледката, докато синът на кралицата Егон Младшия гледал, замръзнал от ужас. Ренира Таргариен, Радостта на Владението и Половингодишна кралица, напуснала този покров от сълзи на двайсет и втория ден от десетата луна на 130-тата година след Завоеванието на Егон. Била на трийсет и три години.
Сир Алфред Бруми предложил да убият и принц Егон също тъй, но крал Егон го забранил. Едва на десет, момчето можело тепърва да има стойност като заложник, заявил той. Макар сестра му да била мъртва, все още имала поддръжници, с които на всяка цена трябвало да се справят, преди Негова милост да се надява да седне отново на Железния трон. Тъй че на принц Егон сложили пранги на врата, китката и глезена и го отвели долу в тъмниците под Драконов камък. На придворните дами на покойната кралица, тъй като били с благородно потекло, им дали килии в кулата Морския дракон, за да чакат да ги откупят.