— Времето за криене свърши — заявил крал Егон II. — Нека гарваните полетят, за да узнае владението, че претендентката е мъртва и техният истински крал се завръща у дома, за да си върне бащиния трон.
Смъртта на Драконите
Краткото и тъжно царуване на Егон II
— Времето за криене свърши — заявил крал Егон II на Драконов камък, след като Слънцеплам се нагостил със сестра му. — Нека гарваните полетят, за да узнае владението, че претендентката е мъртва и техният истински крал се завръща у дома, за да си върне бащиния трон.
Но дори истински крале може да открият, че някои неща по-лесно се обявяват, отколкото се постигат. Луната щяла да се издуе и стопи, и да се издуе отново, преди Егон II да се сбогува с Драконов камък.
Между него и Кралски чертог лежал остров Дрифтмарк, цялата ширина на залив Черна вода и десетки порещи вълните бойни кораби на Веларион. След като Морската змия бил „гост“ на Тристан Верния огън в Кралски чертог, а сир Адам паднал при Тъмбълтън, командването на флотите на Веларион сега било поето от брата на Адам, Алин, по-младия син на Мишката, дъщерята на корабостроителя, момче на петнайсет… но щял ли е да бъде приятел или враг? Неговият брат загинал, сражавайки се за кралицата, но същата тази кралица направила техния лорд пленник и самата тя била мъртва. До Дрифтмарк били пратени гарвани, предлагащи на дома Веларион опрощение за всичките предишни прегрешения, ако Алин от Хъл се представи на Драконов камък и се закълне във васална вярност… но докато и ако не се получел отговор, щяло да е глупост Егон II да се опита да мине през залива с кораб и да рискува да бъде пленен.
Нито искал Негова милост да плава до Кралски чертог. В дните след смъртта на неговата сестра кралят все още бил вкопчен в надеждата, че Слънцеплам може да си върне достатъчно сила, за да лети отново. Но драконът като че ли само отслабвал все повече и скоро раните по врата му започнали да вонят. Дори в пушека, който издишал, се долавяла мръсна миризма, а към края вече не ядял.
На деветия ден от дванайсетата луна на 130 г. СЗ величественият златен дракон, който бил славата на крал Егон, умрял във външния двор на Драконов камък, където паднал. Негова милост плакал и заповядал братовчедката му лейди Бела да бъде доведена от тъмниците и убита. Едва когато главата ѝ се озовала на дръвника той се спрял, понеже майстерът му припомнил, че майката на момичето била Веларион, дъщеря на Морската змия. Друг гарван полетял за Дрифтмарк, този път със закана: ако Алин от Хъл не се представи до две седмици, за да почете своя законен господар, братовчедката му лейди Бела щяла да загуби главата си.
На западните брегове на залив Черна вода междувременно Луната на тримата крале приключила внезапно, когато извън стените на Кралски чертог се появила армия. Повече от половин година градът живеел в страх от настъпващата войска на Ормунд Хайтауър… но когато атаката дошла, дошла не от Староград през Горчив мост и Тъмбълтън, а по кралския път от Бурен край. Борос Баратеон, чул за смъртта на кралицата, оставил наскоро забременялата си жена и четирите си дъщери, за да удари на север през кралския лес с шестстотин рицари и четири хиляди пехота.
Когато авангардът на Баратеон се появил оттатък поток Черна вода, Пастира заповядал на следовниците си да щурмуват реката и да попречат на лорд Борос да премине. Но едва стотици дошли този път да слушат този просяк, който проповядвал преди на десетки хиляди, а още по-малко се подчинили. На върха на Високия хълм на Егон скуайърът, който вече се наричал крал Тристан Верния огън, стоял на бойниците с Ларис Стронг и сир Перкин Бълхата, зяпнал към прииждащите редици на мъжете от бурните земи.
— Нямаме силата да се противопоставим на такова воинство, ваше величество — казал лорд Ларис на момчето, — но навярно думи могат да успеят там, където мечове ще се провалят. Пратете ме да преговарям с тях.
И тъй, Кривото стъпало бил пратен отвъд реката под мирно знаме, придружен от Великия майстер Орвил и Вдовстващата кралица Алисент.
Лордът на Бурен край ги приел в един павилион в края на кралския лес, докато хората му сечели дървета, за да строят салове за прехвърлянето на реката. Там кралица Алисент получила радостната вест, че нейната внучка Джеера, единственото оцеляло дете на сина ѝ Егон и дъщеря ѝ Хелена, е била доведена благополучно в Бурен край от сир Уилис Фел от Кралската гвардия. Вдовстващата кралица плакала със сълзи на радост.