Последвали измени и годежи, докато се стигнало до съгласие между лорд Борос, лорд Ларис и кралица Алисент, с Великия майстер Орвил за свидетел. Кривото стъпало обещал, че сир Перкин и неговите рицари ще се присъединят към мъжете от бурните земи за връщането на крал Егон Втори на Железния трон, при условието, че всички те освен Тристан ще бъдат опростени за всичките си прегрешения, в това число върховна измяна, бунт, кражба, убийство и изнасилване. Кралица Алисент се съгласила, че нейният син крал Егон ще направи лейди Касандра, най-голямата дъщеря на лорд Борос, своя нова кралица. Лейди Флорис, друга от дъщерите на негово благородие, щяла да бъде сгодена за Ларис Стронг.
Проблемът, който създавала флотата на Веларион, бил обсъден подробно.
— Трябва да привлечем Морската змия в това — казал лорд Баратеон. — Може би на стареца ще му хареса нова млада жена. Имам две дъщери, за които още не сме говорили.
— Той е трижди изменник — казала кралица Алисент. — Ренира никога нямаше да може да вземе Кралски чертог, ако не беше той. Негова милост синът ми няма да го е забравил. Искам го мъртъв.
— Той бездруго скоро ще умре — отвърнал лорд Ларис Стронг. — Нека да сключим мир с него сега и да го използваме за каквото можем. Щом всичко се уреди благополучно, ако нямаме повече нужда от дома Веларион, винаги можем да услужим на Странника.
И ето така се споразумели, най-срамно. Пратениците се върнали в Кралски чертог, а мъжете от бурните земи скоро ги последвали, като прехвърлили потока Черна вода без произшествия. Лорд Борос заварил градските стени неохранявани, портите незащитени, улиците и площадите празни, освен трупове. Когато се изкачил на Високия хълм на Егон, видял, че дрипавите знамена на скуайъра Тристан са смъкнати от бойниците и на тяхно място е вдигнато знамето със златния дракон на крал Егон II. Самата кралица Алисент излязла от Червената цитадела да го поздрави с добре дошъл, със сир Перкин Бълхата до нея.
— Къде е претендентът? — попитал лорд Борос, щом слязъл от коня във външния двор.
— Задържан и във вериги — отвърнал сир Перкин.
Закален от безброй гранични сблъсъци с дорнците и наскорошната си победоносна кампания срещу новия Крал Лешояд, лорд Борос Баратеон не губил време с възстановяването на Кралски чертог. След нощ на скромно празненство в Червената цитадела на другия ден той тръгнал срещу Хълма на Висения и „Краля Путчица“, Гемон Светлокосия. Колони бронирани рицари изкачили хълма от три страни, тъпчели уличната сган, наемници и пияници, които се били събрали около малкото кралче, и ги разпръснали. Младият монарх, който едва преди два дни отпразнувал петия си имен ден, бил откаран в Червената цитадела вързан на гърба на кон, окован и разплакан. Майка му вървяла зад него, стиснала ръката на жената от Дорн Силвена Пясъци и повела дълга колона от курви, вещици, джебчии, крадльовци и пияници, оцелелите останки от „двора“ на Светлокосия.
След това дошъл редът на Пастира. Предупреден от съдбата на курвите и малкия им крал, пророкът призовал своята „босонога армия“ да се събере около Драконовата яма и да защити Хълма на Ренис „с кръв и желязо“. Но звездата на Пастира била паднала. По-малко от триста се отзовали на повика му и много от тях се разбягали, когато започнал щурмът. Лорд Борос повел рицарите си нагоре от запад, докато сир Перкин и неговите рицари изкачили по-стръмния южен склон от Квартала на бълхите. Врязали се през тънките редици на бранителите сред развалините на Драконовата яма и намерили пророка между драконовите глави (вече отдавна загнили), обкръжен от кръг факли, все още проповядващ за гибел и опустошение. Когато зърнал лорд Борос на бойния му кон, Пастира изпънал чукана на отрязаната си ръка към него и го прокълнал.
— Ще се срещнем в ада преди тази година да изтече — извикал просещият брат.
Също като Гемон Светлокосия, взели го жив и го откарали до Червената цитадела окован във вериги.
Тъй бил върнат редът на Кралски чертог, донякъде. От името на нейния син, „нашия истински крал, Егон, Втори с това име“, кралица Алисент обявила комендантски час, с което ставало незаконно човек да бъде на улицата след стъмване. Градската стража била преустроена под командването на сир Перкин Бълхата, за да наложат комендантския час, докато сир Борос и неговите мъже от бурните земи охранявали градските порти и бойниците. Смъкнати от трите им хълма, тримата лъжливи „крале“ гаснели в тъмниците в очакване връщането на истинския крал. Това връщане обаче зависело от Веларионите на Дрифтмарк. Зад стените на Червената цитадела вдовстващата кралица Алисент и лорд Ларис Стронг предложили на Морската змия свободата му, пълно опрощение за измените му и място в малкия съвет на краля, ако прегъне коляно пред Егон Втори като негов крал и им предостави мечовете и платната на Дрифтмарк. Старецът обаче се оказал изненадващо упорит.