— Коленете ми са стари и сковани и не се прегъват лесно — отвърнал лорд Корлис, преди да постави своите условия. Поискал опрощение не само за себе си, а за всички, които се борели за кралица Ренира, и настоял освен това на Егон Младшия да бъде дадена ръката на принцеса Джеера в брак, за да може и двамата да бъдат обявени за наследници на крал Егон. — Кралството е разцепено на две — казал. — Трябва на всяка цена да го съединим отново.
Дъщерите на лорд Баратеон не го интересували, но поискал лейди Бела да бъде освободена веднага.
Кралица Алисент се разгневила от „наглостта“ на лорд Веларион, казва ни Мункун, особено от настояването му Егон на кралица Ренира да бъде обявен за наследник на нейния Егон. Понесла била загубата на двама от тримата си синове и единствената си дъщеря по време на Танца и не можела да понесе мисълта, че някой от синовете на съперничката ѝ трябвало да живее. Ядосана, Нейна милост напомнила на лорд Корлис, че два пъти е предлагала мирни условия на Ренира, но и двата пъти мирните ѝ опити били отхвърлени с презрение. На лорд Ларис Кривото стъпало се паднало да излее масло на неспокойните води, укротявайки кралицата с кротко напомняне за всичко, което обсъждали в шатрата на лорд Баратеон, и убеждавайки я да отстъпи пред предложенията на Морската змия.
На следващия ден лорд Корлис Веларион, Морската змия, коленичил пред кралица Алисент, докато тя седяла на долните стъпала към Железния трон, като пълномощница на своя син, и там врекъл на краля своята вярност и тази на своя дом. Пред очите на богове и хора вдовстващата кралица го дарила с кралско опрощение и го възстановила на старото му място в малкия съвет като адмирал и управител на корабите. Гарвани полетели за Дрифтмарк и Драконов камък да известят за споразумението… и тъкмо навреме, защото заварили младия Алин Веларион да събира корабите си за атака срещу Драконов камък, а крал Егон Втори се подготвял отново да обезглави братовчедка си Бела.
През последните дни на 130 г. СЗ крал Егон Втори най-сетне се върнал в Кралски чертог, придружен от сир Марстън Води, сир Алфред Бруми, двамата Том и лейди Бела Таргариен (все още във вериги, от страх, че може да нападне краля, ако бъде освободена). Ескортирани от дванайсет бойни галери на Веларион, те отплавали на един очукан стар търговски платноход, наречен „Мишката“, притежание и под командването на капитан Марилда от Хъл. Ако можем да се доверим на Гъбата, изборът на съда е бил преднамерен. „Лорд Алин можеше да откара краля у дома на борда на «Славата на лорд Етан» или «Утринна вълна», или дори «Момичето с подправките», но искаше да го видят, че се промъква в града на мишка — казва джуджето. — Лорд Алин беше безочливо момче и не обичаше своя крал.“
Връщането на краля изобщо не било триумфално. Тъй като все още не можел да ходи, Негова милост бил вкаран през Речната порта на закрита носилка и отнесен до Червената цитадела на Високия хълм на Егон през затихнал град, запустели улици, изоставени домове и разграбени дюкяни. Стръмните тесни стъпала на Железния трон също се оказали непосилни за него; оттук насетне възстановеният крал трябвало да води дворцовите заседания от резбован тапициран дървен стол в подножието на истинския трон, с одеяло около изкривените му натрошени крака.
Макар и страдащ от силна болка, кралят не се оттеглил отново в спалнята си, нито си позволил сънно вино или мляко на мака, а веднага се заел да обяви присъдата си над тримата „крале еднодневки“, властвали в Кралски чертог през Луната на Безумието. Скуайърът трябвало пръв да понесе гнева му и бил осъден да умре заради върховна измяна. Храбро момче, Тристан отначало се държал непокорно, когато го довлекли пред Железния трон, докато не видял сир Перкин Бълхата застанал с краля. Това го обезсърчило, казва Гъбата, но дори тогава младокът не пледирал за невинност, нито просил за милост, а попитал само дали може да бъде направен рицар преди да умре. Тази благодат крал Егон му подарил, при което сир Марстън Води помазал момъка (копеле като него) като сир Тристан Огън (тъй като Верния огън, името, с което момчето се удостоило, било сметнато за нахално), а сир Алфред Бруми отсякъл главата му с Блекфайър, меча на Егон Завоевателя.