Съдбата на „Краля Путчица“, Гемон Светлокосия, била по-щастлива. Едва навършило пет, момчето било пощадено заради младостта му и направено храненик на Короната. Майка му, Еси, която нахално си присвоила името „лейди Еселин“ през краткото царуване на сина ѝ, признала под изтезание, че бащата на Гемон не бил кралят, както твърдяла преди, а среброкос гребец от една търговска галера от Лис. Тъй като били с долно потекло и недостойни за меча, Еси и дорнската курва Силвена Пясък били обесени на бойниците на Червената цитадела заедно с двайсет и седем други членове на двора на „крал“ Гемон, окаяна сбирщина от крадци, пияници, просяци, курви и сводници.
Накрая крал Егон Втори насочил вниманието си към Пастира. Когато го довели пред Железния трон за осъждане, пророкът отказал да се разкае за престъпленията си или да признае измяна, а вдигнал чукана на липсващата си ръка към краля и казал на Негова милост: „Ще се срещнем в ада преди тази година да свърши“, същите думи, които изрекъл на Борос Баратеон при залавянето му. За тази наглост Егон заповядал да изтръгнат езика на Пастира с нажежени клещи, а след това осъдил него и „вероломните му следовници“ на смърт от огън.
През последния ден на годината двеста четирийсет и един от „босоногите агнета“, на ревностните и отдадени следовници на Пастира били намазани с катран и оковани за колове покрай широкия каменен път, минаващ източно от Площада на кърпача нагоре до Драконовата яма. Докато градските септи биели камбаните си, за да възвестят края на старата година и идването на новата, крал Егон Втори преминал по улицата (известна оттогава като Пътя на Пастира, вместо Улицата на хълма като преди) в носилката си, като рицарите му яздели от двете страни и поднасяли факлите си към пленените „агнета“, за да осветяват пътя му. Тъй Негова милост продължил нагоре по хълма до самия връх, където самият Пастир бил окован между главите на петте дракона. Поддържан от двама от своята Кралска гвардия, крал Егон се повдигнал от възглавниците си, докретал до пилона, където бил окован пророкът, и го запалил със собствената си ръка.
„Ренира Претендентката си отиде, драконите ѝ бяха мъртви, всички крале палячовци бяха паднали, и все пак кралството не позна мир“, написал септон Юстас скоро след това. След като сестра му била убита и единственият ѝ оцелял син бил пленник в двора му, крал Егон Втори можел с основание да очаква, че оставащата съпротива на управлението му ще се стопи… и може би е щяло да стане така, ако Негова милост се е бил вслушал в съвета на лорд Веларион и е бил дал всеобщо опрощение за всички лордове и рицари, подкрепили каузата на кралицата.
Уви, кралят не бил от склонните да прощават. Подтикван от майка си, вдовстващата кралица Алисент, Егон Втори бил решен да отмъсти на онези, които му изменили и го свалили от трона. Започнал със земите на Короната, като пратил хората си и мъжете от бурните земи на Борос Баратеон срещу Росби, Стоукуорт и Дъскъндейл, и околните замъци и села. Макар осъдените лордове, чрез своите стюарди и кастелани, да побързали да свалят знамето на Ренира и да вдигнат наместо него златния дракон на Егон, всеки поред бил доведен във вериги в Кралски чертог и принуден да се поклони ничком на краля. И не били освободени, докато не се съгласили да заплатят тежък откуп и да осигурят на Короната подходящи заложници.
Тази кампания се оказала голяма грешка, защото само втвърдила сърцата на хората на покойната кралица срещу краля. Скоро до Кралски чертог стигнали донесения за много воини, събиращи се в Зимен хребет, Бароутън и Бял пристан. В речните земи престарелият и прикован на легло лорд Гроувър Тъли най-сетне умрял (от удар от това, че накарал своя дом да се бие срещу законния крал при Втори Тъмбълтън, според Гъбата) и неговият внук Елмо, най-сетне лорд на Речен пад, призовал владетелите на Тризъбеца отново на война, за да не претърпят същата съдба като лордовете Росби, Стоукуорт и Дарклин. Към него се стекли Бенджикот Блекууд от Гарваново дърво, вече воин ветеран на трийсет и три; неговата свирепа млада леля, Черната Али, с триста лъка; лейди Сабита Фрей, безмилостната и алчна владетелка на Близнаците; лорд Хюго Ванс от Приюта на пътника; лорд Джора Малистър от Морски страж; лорд Роланд Дари от Дари; да, и дори Хъмфри Бракън, лорд на Каменна ограда, чийто дом до този момент поддържал каузата на крал Егон.
Още по-тъжни били новините от Долината, където лейди Джейни Арин събрала хиляда и петстотин рицари и осем хиляди войници и пратила доверени хора в Браавос, за да уредят кораби да ги превозят до Кралски чертог. С тях щял да дойде дракон. Лейди Рена от дома Таргариен, храбрата близначка на Бела, донесла със себе си драконово яйце в Долината… яйце, което се оказало оплодено и от него излязло бледорозово новоизлюпено с черни рога и гребен. Рена го нарекла Утро.