Макар че трябвало да минат години, докато Утро порасне достатъчно голяма, за да бъде яздена във война, новината за нейното раждане създала голяма грижа за зеления съвет. Ако бунтовниците можели да покажат дракон, а лоялистите не можели, изтъкнала кралица Алисент, простолюдието можело да види противниците им като по-легитимни.
— Трябва ми дракон — заявил Егон Втори, когато му съобщили.
Освен новоизлюпеното на лейди Рена само три живи дракона останали в цял Вестерос. Крадеца на овце изчезнал с момичето Коприви, но се мислело, че е някъде на нос Пукнат нокът или на Лунните планини. Канибала все още обитавал източните клонове на Драконовата планина. За Среброкрил за последен път съобщили, че напуснал пустошта при Тъмбълтън за Предела и казвали, че направил леговището си на един малък каменист остров в средата на Червено езеро.
Сребристата драконка на Алисан приела втори ездач, изтъкнал Борос Баратеон.
— Защо не трети? Вземете дракона и короната ви е осигурена.
Но Егон Втори все още не можел нито да ходи, нито да стои, още по-малко да яхне и язди дракон. Нито бил Негова милост достатъчно силен за дълго пътуване през владението до Червено езеро през райони, гъмжащи от предатели, бунтовници и разбойници.
Този отговор не бил никакъв отговор, естествено.
— Не Среброкрил — заявил Негова милост. — Ще имам нов Слънцеплам, по-горд и по-свиреп от предишния.
И тъй, пратени били гарвани до Драконов камък, където яйцата на Таргариен, някои толкова стари, че станали на камък, се пазели под стража в подземия и изби. Майстерът там избрал седем (в почит към боговете), които преценил за най-обещаващи, и ги пратил в Кралски чертог. Крал Егон ги държал в своите покои, но от нито едно не се излюпил дракон. Гъбата ни казва, че Негова милост седял на едно „голямо пурпурно и златно яйце“ един ден и една нощ, надявайки се да го измъти, „но все едно че беше пурпурно и златно лайно, толкова полза имаше“.
Великият майстер Орвил, освободен от тъмниците и накичен отново със служебната си верига, ни дава подробен поглед върху възстановения зелен съвет през това неспокойно време, когато страх и подозрителност властвали в Червената цитадела. В същия момент, в който имали отчаяна нужда от единство, лордовете около крал Егон II се оказали дълбоко разделени и неспособни да се разберат как най-добре да се справят с назряващата буря.
Морската змия поддържал помирение, опрощение и мир.
Борос Баратеон отхвърлял с презрение този курс като слабост; щял да надвие тези предатели на полето, заявил той на краля и на съвета. Трябвали му само хора; на Скалата на Кастърли и Староград трябвало да се заповяда да събират свежи войски веднага.
Сир Тиланд Ланистър, слепият управител на хазната, предложил да отплава до Лис и Тирош, за да привлече една или повече наемнически части (на Егон II не му липсвали пари, а сир Тиланд поставил три четвърти от богатството на Короната в ръцете на Скалата на Кастърли, Староград и Желязната банка на Браавос преди кралица Ренира да заграби града и съкровищницата).
Според лорд Веларион тези усилия щели да бъдат безплодни.
— Нямаме време. Деца седят в седалищата на власт в Староград и Скалата на Кастърли. Там няма да намерим повече помощ. Най-добрите наемни части са обвързани с договори с Лис, Мир и Тирош. Дори и да може сир Тиланд да ги изтръгне, не би могъл да ги докара тук навреме. Моите кораби могат да задържат Арините далече от вратата ни, но кой ще спре северняците и лордовете на Тризъбеца? Те вече са в поход. Трябва да се спогодим. Негова милост трябва да ги опрости от всичките им престъпления и измени, да обяви Егон на Ренира за свой наследник и да го ожени веднага за принцеса Джеера. Това е единственият начин.
Думите на стареца обаче попаднали на глухи уши. Кралица Алисент с неохота се била съгласила за годежа на своята внучка със сина на Ренира, но го направила без съгласието на краля. Егон II имал други идеи. Искал да се ожени за Касандра Баратеон веднага, защото „тя ще ми даде силни синове, достойни за Железния трон“. Нито щял да позволи принц Егон да вземе дъщеря му и може би да стане баща на синове, които могат да размътят наследството.
— Може да вземе черното и да прекара дните си на Вала — постановил Негова милост, — или да се лиши от мъжеството си и да служи като евнух. Изборът е негов, но няма да има деца. Родословната линия на моята сестра трябва да прекъсне.
Дори това било сметнато за твърде мек курс от сир Тиланд Ланистър, който настоял за незабавна екзекуция на принц Егон Младшия.