— Момчето ще остане заплаха, докато диша — заявил Ланистър. — Махнете му главата и тези предатели ще останат и без кралица, и без крал, и без принц. — Думите му, и тези на краля, ужасили лорд Веларион. Старата Морска змия, „гръмък в своя гняв“, обвинил краля и съвета в това, че са „глупци, лъжци и клетвопрестъпници“, и напуснал вбесен залата.
Борос Баратеон след това предложил да донесе на краля главата на стареца и Егон II бил на ръба да даде съгласието си, когато лорд Ларис Стронг заговорил, напомняйки им, че младият Алин Веларион, наследникът на Морската змия, оставал недосегаем за тях на Дрифтмарк.
— Убиете ли старата змия, губим младия — казал Кривото стъпало, — и всички онези техни чудесни бързи кораби също така.
Вместо това, рекъл той, трябвало да се задействат веднага и да се извинят на лорд Корлис, за да запазят дома Веларион на своя страна.
— Дайте му годежа, ваша милост — подканил той краля. — Един годеж не е сватба. Обявете младия Егон за свой наследник. Един принц не е крал. Погледнете назад в историята и пребройте колко наследници така и не са доживели да седнат на трона. Справете се с Дрифтмарк в подходящ момент, когато враговете ви са победени и сте на върха на вълната. Този ден все още не е дошъл. Трябва да не бързаме и да говорим с него кротко.
Или поне така са стигнали думите му до нас, от Орвил през Мункун. Нито септон Юстас, нито шутът Гъбата присъствали на съвета. Но Гъбата все пак говори за него, като казва: „Имало ли е изобщо някога толкова лукав човек като Кривото стъпало? О, от него щеше да се получи великолепен шут. Думите капеха от устните му като мед от пчелна пита и никога отровата не е била толкова сладка на вкус.“
Загадката, която представлявал Ларис Стронг Кривото стъпало, е затруднявала проучватели на историята поколения наред и не можем да се надяваме да я разплетем тук. На коя страна е бил верен той? Какво е целял? Проврял се е невредим през целия Танц на драконите, на тази или на онази страна, изчезвал е и отново се е появявал, и все пак винаги оцелявал. Колко от онова, което е казал, е било хитрост, колко е било истина? Бил ли е просто човек, който плавал накъдето духа вятърът, или е знаел накъде се е запътил, когато е поел? Така можем да се питаме, но никой няма да отговори. Последният Стронг пази тайните си.
Знаем, че е бил лукав, потаен, но благовиден и приятен, когато трябвало. Думите му разколебали краля и съвета. Когато кралица Алисент възразила, изказвайки гласно учудването си как би било изобщо възможно лорд Корлис да бъде спечелен отново след всичко изговорено в този ден, лорд Стронг отвърнал:
— Оставете това на мен, ваша милост. Негово благородие ще се вслуша в мен, смея да твърдя.
И така станало. Защото макар никой да не узнал в момента, Кривото стъпало отишъл право при Морската змия, когато съветът бил разпуснат, и му казал за намерението на краля да му даде всичко, което иска, и да го убие по-късно, когато войната свърши. А когато старецът бил готов да изригне и да изхвърчи навън с меч в ръката, за да нанесе възмездие, лорд Ларис го успокоил с кротки думи и усмивки.
— Има по-добър начин — казал и го посъветвал за търпение.
И така заплел своите паяжини на коварство и измяна, настройвайки всеки срещу другите.
Докато около него се вихрели заговори и контразаговори, а враговете прииждали от всички страни, Егон II оставал в неведение. Кралят не бил добре. Изгарянията, които понесъл при Врански приют, оставили белези, които покривали половината му тяло. Гъбата казва, че го смятали и за импотентен също така. Нито можел да ходи. При скачането му от гърба на Слънцеплам в Драконов камък се счупил десният му крак на две места, а костите на левия му се натрошили. Десният зараснал добре, пише Великият майстер Орвил; не и левият обаче. Мускулите на този крак атрофирали, коляното се сковало, плътта изтъняла, докато останала само една съсухрена пръчка, толкова изкривена, че според Орвил щяло да е по-добре за Негова милост, ако го били отрязали. Кралят обаче не искал и да чуе за това, ето защо го носели в носилка. Едва към края си възстановил силата си колкото да ходи с помощта на патерица, влачейки болния крак.
В постоянна болка през последната половин година от живота си Егон, изглежда, изпитвал удоволствие само в обсъждането на предстоящия си брак. Дори лудориите на шутовете му никога не го разсмивали, казва ни Гъбата, най-изтъкнатият от тези шутове… въпреки че „Негова милост все пак се усмихваше понякога на моите шеги и обичаше да ме държи до себе си, за да облекчавам меланхолията му и да му помагам да се облича.“ Въпреки че самият той вече не бил годен за полово сношение поради изгарянията си, според джуджето Егон все още изпитвал плътска възбуда и често наблюдавал иззад завеса как някой от фаворитите му се сношавал със слугинче или придворна дама. Най-често Том Сплетен език изпълнявал тази задача за него, казват ни; в други моменти това позорно място се заемало от определени рицари от дворцовия персонал, а на три пъти и Гъбата бил принуден да изпълни задължението. След такива сеанси, казва шутът, кралят плачел от срам и викал септон Юстас да му даде опрощение. (Юстас нищо не казва за това в своя разказ за последните дни на Егон.)