Танцът на драконите свършил и започнало тъжното царуване на крал Егон III Таргариен.
Последици
Часът на Вълка
Простолюдието на Седемте кралства говори за крал Егон III Таргариен като за Егон Неудачника, Егон Нещастника и (най-често) за Драконовата напаст, когато изобщо си спомнят за него. Всички тези имена са уместни. Великият майстер Мункун, който му служил през голяма част от царуването му, го нарича Покрусения крал, което му подхожда още по-добре. От всички, които са седели на Железния трон, той остава може би най-загадъчният: неясен и смътен монарх, който казвал малко и вършел още по-малко, и живеел потопен в скръб и меланхолия.
Четвърти поред син на Ренира Таргариен и нейният най-голям от чичо ѝ и неин втори съпруг, принц Демън Таргариен, Егон се качил на Железния трон през 131 г. СЗ и царувал двайсет и шест години, до смъртта си от охтика през 157 г. СЗ. Имал две жени и станал баща на пет деца (двама сина и три дъщери), но изглежда не намирал много радост нито в брака, нито в бащинството. Всъщност той бил изключително безрадостен човек. Не ловувал, яздел само за пътуване, не пиел вино и бил толкова безразличен към храна, че често се налагало да му се напомня да яде. Макар да позволявал турнири, никога не участвал в тях, нито като състезател, нито като зрител. Като възрастен, обличал се просто, най-често в черно, и се знаело, че носел власеница под кадифетата и сатените, задължителни за един крал.
Това обаче било много години по-късно, след като Егон III навършил пълнолетие и поел управлението на Седемте кралства в свои ръце. През 131 г. СЗ, когато започнало царуването му, той бил десетгодишно момче; висок за възрастта си, казват, със „сребриста коса, толкова светла, че почти бяла, и лилави очи, толкова тъмни, че почти черни“. Още като юноша Егон рядко се усмихвал и още по-малко се смеел, казва Гъбата, и въпреки че можел да бъде изящен и вежлив, когато се наложело, вътре в него имало някаква мрачност, която така и не си отишла.
Обстоятелствата, при които момчето крал започнало царуването си, не предвещавали нищо добро. Речните лордове, които разбили последната армия на Егон II в Битката на кралския път, тръгнали към Кралски чертог подготвени за битка. Наместо това лорд Корлис Веларион и принц Егон излезли да ги посрещнат под мирно знаме.
— Кралят е мъртъв, да живее кралят — казал лорд Корлис и предал града на милостта им.
Тогава, както и сега, речните лордове били капризна, свадлива пасмина. Кермит Тъли, лорд на Речен пад, бил върховният им владетел и формално командващ войската им… но трябва да се напомни, че негово благородие бил едва на деветнайсет и „зелен като лятна трева“, както биха казали северняците. Неговият брат Оскар, който убил трима в Кървавата мешавица и бил посветен в рицарство на бойното поле след това, бил още по-зелен и прокълнат с онази обидчива горделивост, тъй обичайна у вторите синове.
Домът Тъли бил уникален между големите домове на Вестерос. Егон Завоевателя ги направил върховни лордове на Тризъбеца, но в много отношения те продължавали да бъдат засенчвани от много от собствените им знаменосци. Бракън, Блекууд и Ванс, всички те управлявали по-просторни владения и можели да изкарат на бойното поле много по-големи войски, както и парвенютата Фрей от Тризъбеца. Малистърите от Морски страж имали по-прочуто родословие, Мутън от Девиче езеро били много по-богати, а Харънхъл, макар и прокълнат, изгорен и превърнат в руини, си оставал по-трудно преодолим замък от Речен пад, и десет пъти по-голям при това. Невзрачната история на дома Тъли била само влошена от характера на последните му двама лордове… но сега боговете изкарали на преден план по-младо поколение Тъли, двама горди млади мъже, решени да се докажат, лорд Кермит като владетел и сир Оскар като воин.
Редом до тях яздел, от бреговете на Тризъбеца до портите на Кралски чертог, един още по-млад мъж: Бенджикот Блекууд, лорд на Гарваново дърво. Кървавия Бен, както започнали да го наричат хората му, бил едва на тринайсет, възраст, на която повечето момчета с благородно потекло все още са скуайъри, тимаряли конете на господаря си и търкали ръждата от ризниците им. Лордството паднало рано на плещите му, когато баща му лорд Самуел Блекууд бил убит от сир Амос Бракън в Битката при Горящата мелница. Въпреки младостта си той отказал да отстъпи властта на по-възрастни мъже. Знае се, че при Храненето на рибите плакал при гледката на толкова много убити, но не бягал от битка след това, а по-скоро я търсел. С помощта на своите хора прогонил Кристън Коул от Харънхъл, като избил събирачите му на фураж, командвал центъра при Втори Тъмбълтън, а по време на Калната мешавица повел фланговата атака от горите, която разбила мъжете от бурните земи на лорд Баратеон и донесла победата. Облечен дворцово, казват, лорд Бенджикот бил до голяма степен момче, висок за възрастта си, но крехък, с деликатно лице и свенливо, ненатрапващо се поведение; облечен в броня, Бен Кървавия бил съвсем различен човек, видял повече от бойното поле на тринайсет от повечето мъже за целия им живот.