Имало, разбира се, други лордове и прочути рицари сред воинството, пред което Корлис Веларион се изправил пред Портата на боговете в онзи ден през 131 г. СЗ, всички те по-стари и някои от тях по-мъдри от Кървавия Бен Блекууд и братята Тъли, но тримата младежи някак си изпъкнали от Кървавата мешавица като безспорни водачи. Обвързани от битката, тримата станали толкова неразделни, че хората им започнали да ги наричат общо Момците.
Между поддръжниците им имало две необикновени жени: Алисан Блекууд, наричана Черната Али, сестра на покойния лорд Самуел Блекууд и съответно леля на Кървавия Бен, и Сабита Фрей, владетелката на Близнаците, вдовица на лорд Форест Фрей и майка на неговия наследник, „стара брантия с остро лице и остър език от дома Вайпрен, която предпочиташе ездата пред танца, носеше ризница вместо коприна и обичаше да убива мъже и да целува жени“, според Гъбата.
Момците познавали лорд Корлис Веларион само по репутация, но тази репутация била внушителна. Дошли при Кралски чертог с очакването, че ще им се наложи да го подложат на обсада или да го завземат с щурм, и се зарадвали (макар и да се изненадали), че им го поднасят като на позлатена тава… и когато научили, че Егон II е мъртъв (макар Бенджикот Блекууд и лелята му да изразили безпокойство от начина, по който умрял, защото отровата се смятала за оръжие на страхливеца и лишена от чест). Радостни викове прокънтели над полето, щом вестта за смъртта на краля се разнесла, и един по един лордът на Тризъбеца и съюзниците им излезли напред и коленичили пред принц Егон, и го приветствали като свой крал.
Докато речните лордове минавали през града, населението ги поздравявало възторжено от покриви и балкони, а хубави момичета припкали напред и обсипвали спасителите си с целувки (като пантомимисти във фарс, казва Гъбата и намеква, че всичко това било инсценирано от Ларис Стронг). Златните плащове стояли в шпалир покрай улиците и снишавали копията си пред преминаващите Момци. В Червената цитадела Момците заварили тялото на мъртвия крал, положено на траурно ложе под Железния трон, с майка му, кралица Алисент, ридаеща до него. Останалите от двора на Егон се били събрали в залата, между които лорд Ларис Стронг Кривото стъпало, Великият майстер Орвил, сир Перкин Бълхата, Гъбата, септон Юстас, сир Джайлс Белгрейв и други четирима от Кралската гвардия и няколко по-дребни лордове и домашни рицари. Орвил говорил от тяхно име и поздравил речните лордове като избавители.
Другаде из земите на Короната и покрай Тясното море останалите лоялисти на мъртвия крал също се предавали. Браавосите докарали на брега лорд Леовин Корбрей при Дъскъндейл, с половината сила, която лейди Арин пратила от Долината; другата половина дебаркирала при Девиче езеро под командването на брат му, сир Корвин Корбрей. Двата града посрещнали войските на Арин с пиршества и цветя. Стоукуорт и Росби паднали безкръвно, като смъкнали златния дракон на Егон II и вдигнали червения дракон на Егон III. Гарнизонът на Драконов камък се оказал по-упорит, залостил портите и се опълчил. Държали се три дни и две нощи. На третата нощ конярите, готвачите и слугите на замъка вдигнали оръжия и въстанали срещу хората на краля, като избили мнозина, докато спели, а останалите предали оковани на младия Алин Веларион.
Септон Юстас ни казва, че „странна еуфория“ обзела Кралски чертог; Гъбата казва просто, че „половината град бил пиян“. Трупът на крал Егон II бил предаден на пламъците, с надеждата, че всичките злини и омрази на царуването му може да изгорят с останките му. Хиляди се изкачили на Високия хълм на Егон, за да чуят проглашението на принц Егон, че е настъпил мир. Замислена била пищна коронация за момчето, която щяла да бъде последвана от бракосъчетанието му за принцеса Джеера. Облак гарвани се извисил от Червената цитадела с призиви към останалите лоялисти на отровения крал в Староград, Предела, Скалата на Кастърли и Бурен край да дойдат в Кралски чертог и да положат клетва за васална вярност към новия монарх. Дадени били гаранции за сигурност, обещани били пълни опрощения. Новите управители на владението се оказали разделени по въпроса какво де се прави с вдовстващата кралица Алисент, но всичко изглеждало в хармония и се възцарило пълно приятелство… за близо две седмици.