„Лъжливата зора“, нарича го Великият майстер Мункун в своето „Истинно сказание“. Опиянително време, несъмнено, но краткотрайно… защото когато лорд Креган Старк дошъл пред Кралски чертог със своите северняци, веселбите секнали и всички щастливи планове рухнали. Лордът на Зимен хребет бил на двайсет и три, само няколко години по-голям от лордовете на Гарваново дърво и Речен пад… но Старк бил мъж, докато те били момчета, и всички, които ги видели заедно, изглежда, го усетили. Момците се свивали в негово присъствие, казва Гъбата. „Всеки път, когато Вълкът на Севера закрачеше в някоя стая, Кървавия Бен си спомняше, че е едва на тринайсет, докато лорд Тъли и брат му се изнервяха, започваха да пелтечат и лицата им почервеняваха като косите им.“
Кралски чертог посрещнал речните лордове и техните хора с пиршества, с цветя и почести. Не и северняците. Първо, те били повече: воинство дваж по-голямо от воденото от Момците и със страховита слава. Със своите ризници и рунтави кожени наметала, с лицата им скрити зад гъсти плетеници брада, крачели тежко из града като бронирани мечоци, казва Гъбата. Повечето от онова, което Кралски чертог знаел за северняците, научил го бил от сир Медрик Мандърли и неговия брат сир Торен; вежливи мъже, говорещи изискано, изящно облечени, дисциплинирани и набожни. Мъжете на Зимен хребет дори не почитали истинските богове, отбелязва с ужас септон Юстас. Презирали Седемте, пренебрегвали религиозните празници, присмивали се на свещените книги, не показвали уважение към септон или септа, кланяли се на дървета.
Два години преди това Креган Старк дал обещание на принц Джейсерис. Сега той дошъл да изпълни обета си, въпреки че и Джейс, и майка му били мъртви.
— Северът помни — заявил лорд Старк, когато принц Егон, лорд Корлис и Момците ги поздравили за добре дошли.
— Твърде късно дойдохте, милорд — казал му Морската змия, — защото тази война свърши и кралят е мъртъв.
Септон Юстас, който свидетелствал на срещата, ни казва, че лордът на Зимен хребет „се взря в стария лорд на Приливите с очи сиви и студени като зимна буря и рече: «От чия ръка и по чия дума, чудя се!». Защото диваците бяха дошли за кръв и битка, както щяхме да научим скоро, за наша скръб.“
Добрият септон не грешал. Други започнали тази война, чули да казва лорд Креган, но той смятал да я довърши, да продължи на юг и да унищожи всички, които останали от зелените, поставили Егон II на Железния трон и които се борели да го задържат там. Първо щял да покори Бурен край, след това да прехвърли Предела и да вземе Староград. След като Хайтауър падне, щял да поведе вълците си на север покрай бреговете на Морето на залеза и да посети Скалата на Кастърли.
„Дързък план“, казал предпазливо Великият майстер Орвил, когато го чул. Гъбата предпочита „лудост“, но добавя: „наричаха Егон Дракона луд, когато говореше за завладяването на цял Вестерос“. Когато Кермит Тъли изтъкнал, че Бурен край, Староград и Скалата на Кастърли са силни колкото Зимен хребет на Старк (ако не и повече) и нямало да паднат лесно (ако изобщо паднат), а младият Бен Блекууд го подкрепил с думите: „Половината ви хора ще паднат, лорд Старк“, сивоокият Вълк на Зимен хребет отвърнал:
— Те умряха в деня, в който тръгнахме в поход, момче.
Като Зимните вълци преди тях, повечето мъже, тръгнали в поход на юг с лорд Креган Старк, не очаквали да видят отново домовете си. Снеговете вече били дълбоки отвъд Шийката, студените ветрове се надигали; в твърдини, замъци и скромни селца из Севера големи и малки се молели на своите изваяни богове дървета дано тази зима да е къса. Тези с по-малко гърла за изхранване се справяли по-добре в мрачните дни, тъй че отдавна било обичай за старци, по-млади синове, неженените, бездетните, бездомните и безнадеждните да оставят дом и огнище, щом паднат първите снегове, за да могат близките им да доживеят да видят нова пролет. Победата била нещо второстепенно за мъжете от тези зимни войски; тръгвали на поход за слава, приключение, грабеж и най-вече — за достоен край.
За пореден път на Корлис Веларион, лорда на Тризъбеца, се паднало да пледира за мир, опрощение и помирение.
— Избиването продължи твърде дълго — казал старецът. — Ренира и Егон са мъртви. Нека техният спор да умре с тях. Говорите за завземане на Бурен край, Староград и Скалата на Кастърли, милорд, но мъжете, които държаха онези седалища, бяха убити в битка, всички. Момченца и сукалчета седят сега на местата им, никаква заплаха не са за нас. Дайте им почетни условия и те ще прегънат коляно.