Но лорд Старк не бил по-склонен да слуша такива приказки от Егон Втори и кралица Алисент.
— Момченцата стават големи мъже с времето — отвърнал той, — а сукалчето засмуква майчината омраза с майчиното мляко. Довършваме тези врагове сега, иначе онези от нас, които не са в гробовете след двайсет години, ще се разкайват за глупостта ни, когато тези бебета препашат мечовете на бащите си и тръгнат да търсят възмездие.
Лорд Веларион оставал непреклонен.
— Крал Егон каза същото и умря за това. Ако се беше вслушал в съвета ни и беше предложил мир и опрощение на враговете си, можеше да седи тук с нас днес.
— Затова ли го отровихте, милорд? — попитал лордът на Зимен хребет.
Макар Креган Старк да нямал лична история с Морската змия, за добро или лошо, знаел, че лорд Корлис е служил на Ренира като Ръка на кралицата, че тя го била затворила по подозрение в измяна, че е бил освободен от Егон Втори и е приел място в съвета му… само, както изглеждало, за да помогне да се причини смъртта му с отрова. — Нищо чудно, че сте наречен Морската змия — продължил лорд Старк. — Можете да се изплъзвате насам и натам, но, о, зъбите ви са отровни. Егон беше клетвопрестъпник, родоубиец и узурпатор, но все пак крал. Когато не се вслуша в съвета ви на страхливец, вие го премахнахте, както би го сторил страхливец, безчестно, с отрова… а сега ще отговаряте за това.
Мъжете на Старк нахлули в залата на съвета, обезоръжили стражите на вратата, издърпали стария Морска змия от креслото му и го завлекли в тъмниците. Там скоро при него щели да се озоват Ларис Стронг Кривото стъпало, Великият майстер Орвил, сир Перкин Бълхата и септон Юстас, с още петдесетина други, благородни както и простолюдие, за които Старк намерил основания за недоверие. „Самият аз бях изкусен да се върна в кацата с брашното — казва Гъбата, — но за щастие се оказах твърде малък, за да ме забележи вълкът.“
Дори Момците не били пощадени от гнева на лорд Креган, макар уж да били негови съюзници.
— Вие бебета в пелени ли сте, да ви подлъгват с цветя, пирове и сладки думи? — укорил ги Старк. — Кой ви каза, че войната е свършила? Кривото стъпало? Змията? Защо, защото желанието им е изпълнено? Защото спечелихте малката си победа в калта? Войните свършат, когато врагът прегъне коляно, а не преди. Предал ли се е Староград? Върнала ли е Скалата на Кастърли златото на Короната? Казвате, че смятате да ожените принца за дъщерята на краля, но тя остава в Бурен край, недостижима за вас. Докато тя остава свободна и неомъжена, какво би спряло вдовицата на Баратеон да коронова момичето за кралица, като наследничка на Егон?
Когато лорд Тъли възразил, че мъжете на бурните земи са разбити и нямат силата да изкарат на полето нова армия, лорд Креган им напомнил за тримата пратеници на Егон Втори оттатък Тясното море, „всеки от които би могъл да се върне още утре с хиляди наемници“. Кралица Ренира си повярвала, че е победила, след като взела Кралски чертог, казал севернякът, а Егон II мислел, че е приключил войната, като дал сестра си за храна на дракон. Но хората на кралицата останали дори след като самата кралица била мъртва, а „Егон е вече само кости и пепел“.
Момците се оказали надвити. Смирени, те отстъпили и се съгласили да присъединят силата си към тази на лорд Старк, когато той тръгне срещу Бурен край. Според Мункун, направили го с готовност, убедени, че вълчият лорд е прав. „Въодушевени от победата, искаха още — пише той в «Истинното сказание». — Жадуваха за още слава, онази слава, за която мечтаят младите, която може да се спечели само в битка.“ Гъбата възприема по-цинична гледна точка и намеква, че младите лордчета просто били уплашени от Креган Старк.
Резултатът бил същият. „Градът беше негов, да прави с него каквото пожелае — казва септон Юстас. — Севернякът го беше завзел, без да извади меч или пусне стрела. Било то хора на краля или хора на кралицата, мъже от бурните земи или морски кончета, речни лордове или рицари от канавките, благородници или прости войници отстъпваха пред него все едно че бяха родени, за да му служат.“
В продължение на шест дни Кралски чертог тръпнел на ръба на меча. В кръчмите и пивниците в Квартала на бълхите мъже правели облози за колко дълго Кривото стъпало, Морската змия, Бълхата и вдовстващата кралица ще опазят главите си. Из града се ширели слухове, един след друг. Според някои лорд Старк замислял да отведе принц Егон в Зимен хребет и да го ожени за една от дъщерите си (явна лъжа, тъй като Креган Старк нямал свои законни дъщери по това време), според други Старк решил да убие момчето, за да може той да се ожени за принцеса Джеера и сам да вземе Железния трон. Северняците щели да изгорят градските септи и да принудят Кралски чертог да се върне към култа на старите богове, твърдели септони. Други шепнели, че лордът на Зимен хребет имал жена дивачка, че хвърлял враговете си в яма с вълци, за да гледа как ги изяждат.