Настроението на еуфория изчезнало; за пореден път страхът се възцарил по улиците на града. Мъж, който твърдял, че е Пастира прероден, се надигнал от канавките и зовял за унищожение на безбожните северняци. Макар изобщо да не приличал на първия Пастир (имал две ръце, преди всичко), стотици се стекли да чуят словото му. Един бардак на Улицата на коприната изгорял, когато разпра заради някаква курва между един от мъжете на Тъли и един на лорд Старк предизвикала кървава свада между техните приятели и братя по оръжие. Дори знатните не били в безопасност в най-неприятните части на града. По-младият син на лорд Рогов лес, знаменосец на лорд Старк, изчезнал с двама приятели, докато гуляели в Квартала на бълхите. Така и не ги намерили, и май са свършили в клозетна яма, ако може да се вярва на Гъбата.
Скоро след това до града стигнала вестта, че Леовин Корбрей напуснал Девиче езеро и тръгнал към Кралски чертог, придружен от лорд Мутън, лорд Бруни и сир Ренифер Краб. По същото време сир Корвин Корбрей поел от Дъскъндейл, за да се събере с брат си на похода. С него яздел Клемент Селтигар, син и наследник на стария лорд Бартимос, и лейди Стонтън, вдовицата на Врански приют. На Драконов камък младият Алин Веларион настоявал за освобождаването на лорд Корлис (това поне било истина) и заплашвал да нападне Кралски чертог със своите кораби, ако старецът пострада (полуистина). Според други слухове Ланистърите били в поход, Хайтауър били в поход, сир Марстън Води дебаркирал с десет хиляди наемници от Лис и Стар Волантис (всичко — неистина). А Девата на Долината отплавала от Града на гларуса с лейди Рена Таргариен и нейния дракон (истина).
Докато армии настъпвали и мечове се точели, лорд Креган Старк седял в Червената цитадела, водел своите разпити по убийството на крал Егон Втори и в същото време обмислял кампанията си срещу останалите поддръжници на мъртвия крал. Принц Егон, междувременно, се озовал затворен в Твърдината на Мегор без никакви придружители, освен момчето Гемон Светлокосия. Когато принцът поискал да узнае защо не е свободен да влиза и излиза, Старк отвърнал, че е заради собствената му безопасност.
— Този град е гнездо на усойници — казал му лорд Креган. — Има лъжци, обърни плащове и отровители в този двор, които биха ви убили толкова лесно, колкото чичо ви, за да осигурят собствената си власт.
Когато Егон възразил, че лорд Корлис, лорд Ларис и сир Перкин са приятели, владетелят на Зимен хребет отвърнал, че лъжливите приятели са по-опасни за един крал от всеки враг, че Змията, Кривото стъпало и Бълхата са го спасили само за да се възползват от него, за да могат да управляват Вестерос от негово име.
С непогрешимостта на късната преценка днес ние поглеждаме назад през вековете и казваме, че Танцът е свършил, но това не изглеждало толкова сигурно за живелите в онези мрачни и опасни дни след него. След като септон Юстас и Великият майстер Орвил гаснели в тъмниците (където Орвил започнал да пише изповедите си, текста, който щял да осигури на Мункун информацията, на която щял да изгради монументалното си „Истинно сказание“), само Гъбата остава да ни изведе извън дворцовите хроники и кралски едикти. „Великите лордове щяха да са ни дали още две години война — заявява шутът в своето «Свидетелство». — Жените бяха тези, които направиха мира. Черната Али, Девата на Долината, Трите вдовици, Драконовите близначки, тъкмо те сложиха край на кръвопролитието и не с мечове или отрова, а с гарвани, думи и целувки.“
Семената, хвърлени във вятъра от лорд Корлис Веларион през Лъжливата зора, пуснали корен и родили сладък плод. Един по един гарваните се връщали, носейки отговор на мирните предложения на стареца.
Скалата на Кастърли се отзовала първа. Лорд Джейсън Ланистър оставил шест деца, когато загинал в битка: пет дъщери и един син, Лореон, момче на четири години. Властта на запад следователно минала в ръцете на вдовицата му, лейди Джоана, и нейния баща, Роланд Уестърлинг, лорд на Зъбера. След като дългите кораби на Червения кракен все още застрашавали бреговете им, Ланистърите били по-загрижени за защитата на Кейс и връщането на Светлия остров, отколкото за подновяването на борбата за Железния трон. Лейди Джоана се съгласила на всички условия на Морската змия, като обещала да дойде лично в Кралски чертог и да се поклони на новия крал на коронацията му, и да доведе две дъщери в Червената цитадела, за да служат като придружителки на новата кралица (и като заложнички, гарантиращи бъдещата ѝ лоялност). Съгласила се също тъй да възстанови онази част от кралската съкровищница, която Тиланд Ланистър пратил в Запада за съхранение, стига на самия сир Тиланд да бъде дадено опрощение. В замяна поискала само Железния трон да „заповяда на лорд Грейджой да излази обратно до островите си, да върне Светлия остров на законните му владетели и да освободи всички жени, които е отмъкнал, или поне всички от благородно потекло“.