Когато сир Перкин възразил, че е опростен за тези престъпления, лорд Старк отвърнал:
— Не от мен.
Мъжете, които задържали вдовстващата кралица на витото стълбище, носели значката с морското конче на дома Веларион, докато тези, които освободили лейди Бела Таргариен от затвора ѝ, били на служба на лорд Ларис Стронг. Похитителите на кралица Алисент избили охраната ѝ и поради това били осъдени на смърт, но страстната молба на самата лейди Бела пощадила избавителите ѝ от сходна съдба, макар че те също окървавили мечовете си, като посекли мъжете на краля на пост пред вратата ѝ. „Дори сълзите на дракон не биха могли да разтопят замръзналото сърце на Креган Старк, твърдяха с право някои — казва ни Гъбата, — но когато лейди Бела размаха меч и заяви, че ще си отсече ръката, ако някой посегне да навреди на хората, които са я спасили, Вълкът на Зимен хребет се усмихна пред очите на всички и отстъпи, че ако нейно благородие толкова харесва тези кучета, ще ѝ позволи да ги задържи.“
Последните, които се изправили пред Вълчата присъда (както нарича Мункун тези съдебни дела в „Истинното сказание“), били двамата велики лордове в ядрото на заговора: Ларис Стронг Кривото стъпало, лорд на Харънхъл, и Корлис Веларион, Морската змия, Господар на Дрифтмарк и лорд на Приливите.
Лорд Веларион не се опитал да отрече вината си.
— Каквото направих, направих го за доброто на владението — казал старецът. — Бих направил същото отново. Това безумие трябваше да свърши.
Лорд Стронг се оказал не толкова отзивчив. Великият майстер Орвил свидетелствал, че е дал отровата на негово благородие, а сир Перкин Бълхата се кълнял, че е бил човекът на Кривото стъпало, като действал изцяло по негови заповеди, но лорд Ларис нито потвърдил, нито отрекъл обвиненията. Когато лорд Старк попитал има ли да каже нещо в своя защита, казал само:
— Кога вълк се е трогвал от думи?
И така лорд Креган Старк, Ръка на Некоронования крал, отсъдил, че лордовете Веларион и Стронг са виновни в убийство, кралеубийство и върховна измяна, и постановил, че трябва да заплатят за престъпленията си с живота си.
Ларис Стронг винаги бил човек, който карал по своя път, не се съобразявал с никого и сменял страната така, както други сменят наметала. Веднъж осъден, останал без приятели; нито един глас не се вдигнал в негова защита. Тъкмо обратното било с Корлис Веларион. Старецът Морската змия имал много приятели и обожатели. Дори мъже, сражавали се срещу него по време на Танца, сега се изказали в негова полза… някои от обич към стареца, несъмнено, други поради тревога какво би могъл да направи младият му наследник, Алин, ако неговият любим дядо (или баща) бъде екзекутиран. Когато лорд Старк се оказал неумолим, някои от тях се опитали да го заобиколят, като апелирали към бъдещия крал, принц Егон. Най-изявените между тях били неговите сестри Бела и Рена, които напомнили на принца, че би загубил ухо и може би повече, ако лорд Корлис не бил направил каквото направил. „Думите са вятър — гласи «Свидетелството на Гъбата», — но силен вятър може да събори могъщи дъбове, а шепотът на хубави момичета може да промени съдбата на кралства.“ Егон не само се съгласил да пощади Морската змия, но стигнал дотам, че да му възстанови службите и почестите, включително място в малкия съвет.
Принцът обаче бил едва десетгодишен и все още не бил крал. Бил некоронован и все още непомазан като крал и постановленията му нямали никаква законова сила. Дори след короноването му щял да остане подчинен на регент или регентство до шестнайсетия си имен ден. Поради това лорд Старк е имал всички права да не обърне внимание на принцовите заповеди и да продължи с екзекутирането на Корлис Веларион. Избрал да не го стори, решение, което до ден-днешен интригува учените. Септон Юстас предполага, че „Майката го тласна към милост в онази нощ“, макар че лорд Креган не е почитал Седемте. Юстас след това намеква, че севернякът не е искал да предизвиква Алин Веларион, поради страх от силата му по море, но това изглежда в пълно противоречие с всичко, което знаем за характера на Старк. Нова война нямало да го уплаши; всъщност той понякога като че ли я е търсел.
Гъбата е този, който предлага най-блестящото обяснение за тази внезапна снизходителност у Вълка на Зимен хребет. Не принцът го е склонил, твърди шутът, нито надвисващата заплаха от флотилиите на Веларион, нито дори молбите на близначките, а по-скоро сделка, сключена с лейди Алисан от дома Блекууд.