„Стройна и висока беше тя — казва джуджето, — тънка като тръстика и с плоска гръд като момче, но с дълъг крак и силна ръка, с грива от гъсти черни къдрици, които се сипеха до под кръста ѝ, щом ги пуснеше.“ Черната Али била ловкиня, неуморна ездачка и несравним стрелец и у нея нямало много от женската мекота. Мнозина смятали, че е от същата мая като Сабита Фрей, защото често били заедно и се знаело, че споделят една палатка, докато са на поход. Но в Кралски чертог, докато придружавала младия си племенник Бенджикот в двора и съвета, тя се запознала с Креган Старк и суровият северняк започнал да ѝ допада.
А лорд Креган, вдовец вече от над три години, съответно откликнал. Макар Черната Али да не била кралица на любовта и красотата, нейното безстрашие, упорита сила и дързък език събудили чувство у лорда на Зимен хребет и той скоро започнал да търси компанията ѝ.
— Мирише на дървесен пушек, не на цветя — казал Старк на лорд Кервин, за когото разправят, че бил най-близкият му приятел.
И тъй, когато лейди Алисан помолила да разреши декретът на принца да остане в сила, той се вслушал.
— Защо да го направя? — уж попитал лорд Старк, когато го помолила.
— Заради кралството — отвърнала тя.
— По-добре е за кралството изменниците да умрат — казал той.
— Заради честта на принца — рекла тя.
— Принцът е дете. Не трябваше да се меси в това. Веларион е този, който го опозори, защото сега ще се казва во веки веков, че е дошъл на трона си с убийство.
— Заради мира — казала лейди Алисан, — заради всички, които със сигурност ще умрат, ако Алин Веларион потърси възмездие.
— Има по-лоши начини да се умре. Зимата е дошла, милейди.
— Заради мен, тогава — казала Черната Али. — Дарете ми тази благодат и никога няма да помоля за друга. Сторете го и ще знам, че сте разумен, колкото сте силен, и добър, колкото сте свиреп. Дайте ми това и ще ви дам каквото бихте избрали да ми поискате.
Според Гъбата лорд Креган се намръщил при тези думи.
— А ако поискам вашата девственост, милейди?
— Не мога да ви дам нещо, което нямам, милорд — отвърнала тя. — Изгубих девствеността си в седлото, когато бях на тринайсет.
— Някои биха казали, че сте прахосала на кон подарък, който по право би трябвало да принадлежи на бъдещия ви съпруг.
— Някои са глупаци — отвърнала Черната Али, — и тя беше кобила и по-добра от повечето съпрузи, които съм виждала.
Отговорът ѝ задоволил лорд Креган, който се засмял звучно и рекъл:
— Ще се опитам да запомня това, милейди. Да, ще ви дам тази благодат.
— А в замяна? — попитала тя.
— Ще поискам само вас цялата, завинаги — казал тържествено лордът на Зимен хребет. — Искам ръката ви в брак.
— Една ръка за една глава — казала Черната Али, широко усмихната… защото Гъбата ни казва, че това било намерението ѝ през цялото време. — Готово.
И това било.
Утрото на екзекуциите изгряло сиво и мокро. Всички осъдени на смърт били изведени от тъмниците във вериги във външния двор на Червената цитадела. Принудени били да паднат на колене, докато принц Егон и дворът му гледали.
Когато септон Юстас повел обречените в молитва, призовавайки Майката да има милост над душите им, завалял дъжд. „Валеше толкова силно, а Юстас дърдореше толкова дълго, че взехме да се плашим да не би затворниците да се удавят преди да им отрежат главите“, пише Гъбата. Накрая молитвата приключила и лорд Креган Старк извадил от ножницата Лед, великия валириански меч, който бил гордостта на неговия дом, защото дивашкият обичай на Севера постановявал мъжът, издал присъдата, също така да я изпълни, та кръвта да е само на неговите ръце.
Висш лорд или обикновен палач, рядко някой мъж се е изправял пред толкова много екзекуции като Креган Старк онази утрин в дъжда. Но за миг било осуетено. Осъдените теглили жребий да видят кой първи ще умре и изборът се паднал на сир Перкин Бълхата. Когато лорд Креган попитал онзи хитър мошеник дали има последни думи, сир Перкин заявил, че желаел да облече черното. Един южняшки лорд можело да уважи или не молбата му, но Старките са от Севера, където нуждите на Нощния страж се уважават много.
И когато лорд Креган наредил на хората си да вдигнат Бълхата на крака, другите осъдени видели пътя към избавлението и повторили молбата му. „Всички завикаха едновременно — казва Гъбата, — като хор от пияници, ревящи думите на песен, която едва помнят.“ Рицари от канавките и войници бездомници, носачи, слуги, херолди, пазачът на кралските изби, трима Бели меча от Кралската гвардия, всички до един изведнъж изразили дълбоко желание да бранят Вала. Дори Великият майстер Орвил се включил в отчаяния хор. Той също бил пощаден, защото Нощният страж се нуждае от хора на перото, както от хора на меча.