Само двама умрели в онзи ден. Единият бил сир Джайлс Белгрейв, от Кралската гвардия. За разлика от своите Заклети братя, сир Джайлс отказал шанса да замени белия си плащ за черен.
— Прав сте, лорд Старк — казал той, когато дошъл редът му. — Рицар на Кралската гвардия не бива да надживее своя крал.
Лорд Креган взел главата му с един бърз замах на Лед.
Следващият (и последен) умрял бил лорд Ларис Стронг. Когато го запитали желае ли да вземе черното, той заявил:
— Не, милорд. Ще отида в един по-топъл ад, ако благоволите… но все пак имам една последна молба. Когато бъда мъртъв, отсечете кривото ми стъпало с великия си меч. Влачих го със себе си през целия си живот, нека бъда освободен от него поне в смъртта си.
Това благодеяние лорд Старк му дал.
Така загинал последният Стронг и с него приключил един горд и древен дом. Останките на лорд Ларис били дадени на мълчаливите сестри; години по-късно костите му намерили мястото на сетния си покой в Харънхъл… освен кривото му стъпало. Лорд Старк постановил то да бъде погребано отделно в бедняшко поле, но преди да бъде сторено, то изчезнало. Гъбата ни казва, че било откраднато и продадено на чародей, който го използвал в хвърлянето на заклинанията си. (Същата история се разправя за стъпалото, откъснато от крака на принц Джофри в Квартала на бълхите, което прави достоверността и на двете подозрителна, освен ако не вярваме, че всички стъпала са обладани от злокобни сили.)
Главите на лорд Ларис Стронг и сир Джайлс Белгрейв били качени от двете страни на портите на Червената цитадела. Другите осъдени били върнати в килиите им, където да лежат, докато се уреди да ги пратят на Вала. Последният ред от историята на печалното царуване на Егон II Таргариен бил написан.
Кратката служба на Креган Старк като Ръката на Некоронования крал приключила на следващия ден, когато той върнал служебната си верига на принц Егон. Лесно е могъл да остане Ръка на краля за години, или дори да вземе регентството, докато Егон навърши пълнолетие, но Югът не представлявал интерес за него.
— Снеговете падат в Севера — заявил той, — и моето място е в Зимен хребет.
Под регентите
Качулатата ръка
Креган Старк се отдръпнал като Ръка на краля и обявил намерението си да се върне в Зимен хребет, но преди да се сбогува с Юга се изправил пред трънлив проблем.
Лорд Старк тръгнал на юг с голямо воинство, съставено най-вече от мъже, нежелани и ненужни в Севера, чието връщане щяло да донесе голямо затруднение и може би смърт за близките им, които били оставили зад себе си. Легендата (и Гъбата) ни казва, че лейди Алисан била тази, която предложила отговор. Земите покрай Тризъбеца били пълни с вдовици, напомнила тя на лорд Старк; жени, много от които обременени с малки деца, които пращали мъжете си да се бият за един или друг лорд, за да паднат в битка. След като зимата наближавала, здрави гърбове и готови за работа ръце щели да са добре дошли в много домове.
Накрая над хиляда северняци придружили Черната Али и нейния племенник лорд Бенджикот, когато се върнали в речните земи след кралската сватба. „Вълк за всяка вдовица — пошегувал се Гъбата. — Ще ѝ топли леглото през зимата и ще ѝ глозга кокалите напролет.“ Все пак сключили се стотици бракове на тъй наречените Вдовишки панаири в Гарваново дърво, Речен пад, Каменна септа, Близнаците и Хубав пазар. Северняците, които не пожелали да се оженят, заклели мечовете си на лордове големи и малки, като домашни стражи и войници. Неколцина, за жалост, се отдали на разбойничество и ги стигнал зъл край, но общо взето сватовството на лейди Алисан било голям успех. Преселилите се северняци не само подсилили речните лордове, които ги приели, но също тъй помогнали да се съживи и разпространи почитането на старите богове южно от Шийката.
Други северняци избрали да търсят нов живот и късмет оттатък Тясното море. Няколко дни след като лорд Старк се оттеглил като Ръката на краля, сир Марстън Води се върнал сам от Лис, където бил пратен да привлече наемници. С радост приел опрощение за миналите си престъпления и съобщил, че Триархията се е разпаднала. На ръба на войната, Трите дъщери наемали свободни чети още щом можели да се съберат, срещу заплати, до каквито никой не можел да се надява да стигне. Много от северняците на лорд Креган видели в това добра възможност. Защо да се връщат в земя, стегната в хватката на зимата, за да мръзнат и гладуват, когато можело да се вземе злато оттатък Тясното море? Не една, а две свободни чети се родили в резултат на това. Вълчата глутница, командвана от Халис Рогов лес, наричан Хал Лудия, и Тимъти Сняг, копелето на Кремъчен пръст, била съставена изцяло от северняци, докато Разбивачите на бури, финансирана и предвождана от сир Оскар Тъли, включвала мъже от всяка част на Вестерос.