Още докато тези авантюристи се подготвяли да се сбогуват с Кралски чертог, други пристигали от всяка точка на компаса за коронацията и кралската сватба на принц Егон. От запад дошла лейди Джоана Ланистър и нейният баща Роланд Уестърлинг, лорд на Зъбера; от юг четирийсет мъже на Хайтауър от Староград, водени от лорд Лайънъл и бележитата лейди Саманта, вдовицата на баща му. Макар да им било забранено да се оженят, взаимната им страст станала известна нашир и длъж по това време и била толкова голям скандал, че Върховният септон отказал да пътува с тях и пристигнал три дни по-късно в компанията на лордовете Редвин, Костейн и Бийзбъри.
Лейди Еленда, вдовицата на лорд Борос, останала в Бурен край с невръстния си син, но пратила дъщерите си Касандра, Елин и Флорис да представляват дома Баратеон. (Марис, четвъртата дъщеря, се присъединила към мълчаливите сестри, осведомява ни септон Юстас. В описанието на Гъбата, това станало след като лейди майка ѝ заповядала да ѝ отрежат езика, но тази грозна подробност може лесно да се отхвърли. Съществуващото убеждение, че мълчаливите сестри са без езици, не е нищо повече от мит; благочестието е това, което държи сестрите мълчаливи, а не нажежени до червено клещи.) Бащата на лейди Баратеон, Ройс Карон, лорд на Нощна песен и Маршал на Граничните земи, придружил момичетата до града и щял да остане там като техен опекун.
Алин Веларион също дошъл на брега, а братята Мандърли се върнали от Бял пристан със сто рицари в синьо-зелени наметала. Дошли дори оттатък Тясното море, от Браавос и Пентос, и трите Дъщери, Стар Волантис. От Летните острови се появили трима високи чернокожи принцове с наметала от птичи пера, чието великолепие будело удивление. Всички ханове и конюшни в Кралски чертог скоро се напълнили, а извън стените на града се вдигали шатри и павилиони за онези, които не могли да намерят приют. Много пиене и разгул имало, поне според Гъбата; много молитви, пост и добри дела, съобщава септон Юстас. Ханджиите на града си натъпкали кесиите и били щастливи, както и курвите в Квартала на бълхите и техните сестри в хубавите къщи по Улицата на коприната, макар че обикновените граждани се оплаквали от шума и вонята.
Отчаяна и крехка атмосфера на принудено приятелство надвиснала над Кралски чертог в дните преди сватбата, защото мнозина от тези, които се тълпели глава до глава в градските винарни и кръчми, били стояли един срещу друг на бойните полета допреди година. „Ако само кръв може да измие кръв, то Кралски чертог беше пълен с неумити“, пише Гъбата. Но имало по-малко битки по улиците, отколкото повечето очаквали, само трима мъже били убити. Може би лордовете на кралството най-сетне се били уморили от война.
След като Драконовата яма била общо взето в руини, сватбата на принц Егон и принцеса Джеера била отпразнувана на открито, на върха на Хълма на Висения, където били вдигнати високи трибуни, за да могат мъжете и жените от благородническото съсловие да седят удобно и да се наслаждават на гледката. Денят бил студен, но слънчев, пише септон Юстас. Било седмият ден от седмата луна на 131-вата година след Завоеванието на Егон, изключително благоприятна дата. Лично Върховният септон на Староград изпълнил ритуалите и от простолюдието се вдигнал оглушителен рев, когато Негова висша святост обявил принца и принцесата за едно цяло. Десетки хиляди струпани по улиците викали възторжено, когато Егон и Джеера били понесени на открита носилка към Червената цитадела, където принцът бил увенчан с кръгче от жълто злато, просто и без украса, и провъзгласен като Егон от дома Таргариен, Третият с това име, Крал на андалите и на ройнарите, и на Първите хора, и Владетел на Седемте кралства. Самият Егон поставил коронката на главата на своята невяста дете.
Макар и строго момче, новият крал бил несъмнено чаровен, с изпито лице и тънка снага, със сребристобяла коса и лилави очи, докато кралицата била красиво дете. Сватбата им била най-пищното зрелище, виждано в Седемте кралства след коронацията на Егон II в Драконовата яма. Единственото, което липсвало, било дракони. Нямало да има триумфален полет над градските стени за този крал, никакво величествено спускане на двора на замъка. А по-наблюдателните забелязали и друго отсъствие. Вдовстващата кралица не се виждала никъде, макар че като баба на Джеера Алисент Хайтауър би трябвало да присъства.
Тъй като новият крал бил все още на десет години, първият му акт бил да назове хората, които щели да го защитават и закрилят, и да управляват вместо него, докато навърши възраст. Сир Уилис Фел, единственият оцелял от Кралската гвардия от времето на крал Визерис, бил назначен за лорд-командир на Белите мечове, със сир Марстън Води за негов първи заместник. Тъй като и двамата били смятани за „зелени“, останалите места в Кралската гвардия били попълнени от „черни“. Сир Тиланд Ланистър, наскоро завърнал се от Мир, бил направен Ръка на краля, докато лорд Леовин Корбрей бил назначен за Защитник на Владението. Първият бил зелен, вторият бил черен. Над тях щял да стои регентски съвет, съставен от лейди Джейни Арин от Долината, лорд Корлис Веларион от Дрифтмарк, лорд Роланд Уестърлинг от Зъбера, лорд Ройс Карон от Нощна песен, лорд Манфрид Мутън от Девиче езеро, сир Торен Мандърли от Бял пристан и Великия майстер Мункун, наскоро избран от Цитаделата, за да поеме служебната верига на Великия майстер Орвил.