(Благонадеждно е съобщено, че на лорд Креган Старк също било предложено място между регентите, но той отказал. Набиващи се на очи опущения от съвета включвали Кермит Тъли, Ънуин Пийки, Сабита Фрей, Тадеус Роуан, Лайънъл Хайтауър, Джоана Ланистър и Бенджикот Блекууд, но септон Юстас настоява, че само лорд Пийки бил истински ядосан от изключването му.)
Това бил съветът, който септон Юстас с цяло сърце одобрил като „шестима силни мъже и една мъдра жена да ни управляват тук на земята, както Седемте Горе управляват всички хора от небесата“. Гъбата не бил толкова впечатлен. „Седем регенти бяха с шест твърде много — пише той. — Жалко за горкия ни крал.“ Въпреки опасенията на шута повечето наблюдатели, изглежда, са имали чувството, че царуването на крал Егон III е започнало на обнадеждаваща нота.
Остатъкът от 131-вата година СЗ било време на заминавания, докато великите лордове на Вестерос се сбогували с Кралски чертог един по един, за да се върнат в своите владения. Между първите, които си тръгнали, били Трите вдовици, след сърцераздирателни сбогувания с дъщерите, син, братя и братовчеди, които щели да останат да служат на новия крал и кралица като придружители и заложници. Креган Старк повел доста намалялото си воинство на север по кралския път две седмици след коронацията; три дни по-късно лорд Блекууд и лейди Алисан поели за Гарваново дърво, с хиляда от северняците на Старк за опашка. Лорд Лайънъл и неговата любовница лейди Сам препуснали на юг за Староград със своите Хайтауър, докато лордовете Роуан, Бийзбъри, Костейн, Тарли и Редвин се включили в ескорта на Негова висша святост по същото направление. Лорд Кермит Тъли и неговите рицари се върнали в Речен пад, докато брат му сир Оскар отплавал със своите Разбивачи на бури за Тирош и Спорните земи.
Имало обаче един, който не заминал, както се предвиждало. Сир Медрик Мандърли се съгласил да превози мъжете, заминаващи за Вала, чак до Бял пристан на своята галера „Северна звезда“. Оттам те щели да продължат по суша до Черен замък. Но на заранта, в която „Северна звезда“ трябвало да отплава, преброяване на осъдените разкрило, че един липсва. Великият майстер Орвил, изглежда, променил отношението си досежно обличането на черното. След като подкупил един от тъмничарите си да разхлаби прангите му, той се предрешил в дрипи на просяк и изчезнал сред вертепите на града. Тъй като не искал да се задържа повече, сир Медрик осъдил тъмничаря, който освободил Орвил, да заеме мястото му и „Северна звезда“ поела в морето.
Към края на 131 г. СЗ, казва ни септон Юстас, „сиво спокойствие“ се затаило над Кралски чертог и земите на Короната. Егон III сядал на Железния трон, когато се налагало, но иначе малко го виждали. Задачата по защитата на владението се паднала на лорд-защитника Леовин Корбрей, ежедневната досада по управлението на сляпата Ръка Тиланд Ланистър. Някога висок, златокос и изящен като своя близнак, покойния лорд Джейсън, сир Тиланд бил толкова обезобразен от мъчителите на кралицата, че новите дами в двора припадали, щом го видят. За да ги пощади, Ръката започнал да носи копринена качулка над главата си на официални поводи. Това може би е било лошо решение, защото придало на сир Тиланд зловещ облик и много скоро простолюдието на Кралски чертог започнало да шепне приказки за злия маскиран чародей в Червената цитадела.
Умът на сир Тиланд обаче останал остър. Може би се е очаквало да излезе от изтезанията си вгорчен и решен да си отмъщава, но това изобщо не се оказало вярно. Наместо това Ръката демонстрирал странна загуба на памет, като настоявал, че не може да си спомни кой е бил черен и кой зелен, като в същото време показвал кучешка преданост към сина на същата онази кралица, която го пратила на мъчителите. Много бързо сир Тиланд постигнал мълчаливо надмощие над Леовин Корбрей, за когото Гъбата казва: „Той беше с дебел врат и задръстен ум, но никога не съм познавал човек, който да пърди толкова гръмко.“ По закон и Ръката, и лорд-защитникът били подчинени на властта на съвета на регентите, но докато дните отминавали и луната се обръщала и обръщала, регентите се събирали все по-рядко, а неуморният сляп закачулен Тиланд Ланистър трупал все повече и повече власт.