Предизвикателствата, пред които се изправил, били плашещи, защото зимата се спуснала над Вестерос и щяла да продължи четири дълги години, една от най-студените и мрачни зими в историята на Седемте кралства. Кралската търговия също така рухнала по време на Танца, безброй села, градчета и замъци били разорени или унищожени и банди разбойници и просяци обитавали пътищата и горите.
По-непосредствен проблем създавала Вдовстващата кралица, която отказала да се примири с новия крал. Убийството на последния от синовете ѝ превърнало сърцето на Алисент в камък. Никой от регентите не желаел да бъде осъдена на смърт, някои от състрадание, други от страх, че такава екзекуция може отново да разпали пламъците на войната. Но не можело и да ѝ се позволи да участва в живота на двора като преди. Твърде склонна била да сипе проклятия по краля или да грабне кама от някой разсеян страж. На Алисент не можело да се разчита дори в компанията на малката кралица; когато за последен път ѝ се разрешило да сподели трапезата с Нейна милост, тя казала на Джеера да пререже гърлото на съпруга си, докато спи, при което детето се разпищяло. Сир Тиланд почувствал, че няма друг избор, освен да ограничи Вдовстващата кралица в покоите ѝ в Твърдината на Мегор; удобен затвор, но все пак затвор.
Ръката след това се захванал да възстанови кралската търговия и да започне процеса на пресъграждане. Велики лордове, както и простолюдие, били доволни, когато той премахнал данъците, наложени от кралица Ренира и лорд Селтигар. След като златото на Короната било отново възстановено, сир Тиланд заделил един милион златни дракона като заеми за лордове, чиито владения били унищожени по време на Танца. (Въпреки че мнозина се възползвали от тези пари, заемите причинили разрив между Железния трон и Желязната банка на Браавос.) Поръчал също така строителството на три огромни укрепени зърнохранилища в Кралски чертог, Ланиспорт и Града на гларуса и изкупил значително количество зърно, за да ги напълни. (Последният декрет рязко повишил цената на зърното, което зарадвало онези градове и лордове, разполагащи с пшеница и царевица за продан, но ядосало собствениците на ханове и кръчми и бедните и гладните изобщо.)
Макар да прекратил работата по гигантските статуи на принц Емонд и принц Дерон, които били поръчани от Егон II (не преди главите на двамата принцове да били изваяни), Ръката привлякъл стотици каменоделци, дърводелци и строители на работа по ремонта и възстановяването на Драконовата яма. Портите на Кралски чертог били подсилени по негова заповед, за да може градските стени по-добре да издържат на атаки отвътре, както и отвън. Ръката също тъй обявил финансиране от Короната на петдесет нови бойни галери. Когато го запитали, казал на регентите, че това било с цел да се осигури работа за корабостроителниците и да се защити градът от флотите на Триархията… макар мнозина да подозирали, че същинската цел на сир Тиланд била да се намали зависимостта на Короната от дома Веларион от Дрифтмарк.
Ръката може също така да е мислил за продължаващата война на запад, когато накарал корабостроителниците да заработят. Макар възкачването на Егон III да отбелязало края на най-ужасните кланета от Танца на драконите, не е съвсем правилно да се твърди, че коронацията на младия крал е донесла мир на Седемте кралства. Боевете продължили в Запада през първите три години от царуването на момчето крал, след като лейди Джоана от Скалата на Кастърли продължила да се съпротивлява на разорителните набези на железните мъже на Далтон Грейджой от името на своя син, младия лорд Лореон. Подробностите за тяхната война се простират извън нашата цел тук (за онези, които биха искали да научат повече, съответните глави от „Морските демони: История на децата на Удавения бог на Островите“ на архимайстер Манкастър са особено добри). Достатъчно е да кажем, че макар Червения кракен да се оказал ценен съюзник на черните по време на Танца, настъпването на мира доказало, че железнородните не хранят повече уважение към тях, отколкото към зелените.
Макар да се въздържал открито да се обяви за крал на Железните острови, Далтон Грейджой не се съобразявал много с едиктите, идващи от Железния трон през тези години… може би защото кралят бил момче, а неговата Ръка — Ланистър. Когато му заповядали да прекрати набезите си, Грейджой продължил както преди. Като му наредили да върне жените, които неговите железнородни похитили, отвърнал, че „само Удавения бог може да разтрогне връзката между мъж и неговите солени жени“. При заповедта да върне Светлия остров на бившите му владетели отговорил: „Ако се вдигнат от морските дълбини и се върнат, с радост ще им върнем онова, което беше някога тяхно“.