Когато Джоана Ланистър се заела да строи нова флота бойни кораби, за да пренесе битката на територията на железните, Червения кракен нападнал корабостроителниците ѝ и ги опожарил, след което си заминал с още сто жени. Ръката изпратил гневно обвинение, на което лорд Далтон отвърнал: „Жените на запад предпочитат мъже от желязо пред страхливи лъвове, изглежда, защото скачат в морето и ни умоляват да ги вземем“.
Оттатък Вестерос ветровете на войната също духали над Тясното море. Убийството на Шарако Лохар от Лис, адмирала, при когото Триархията претърпяла разгром в Гърлото, се оказало искрата, погълнала Трите дъщери в пламъци, разпалвайки тлеещите съперничества на Тирош, Лис и Мир в открита война. Днес е широко прието, че смъртта на Шарако е било лична работа; арогантният адмирал бил убит от един от съперниците му заради благоразположението на една куртизанка, известна като Черния лебед. Тогава обаче смъртта му била възприета като политическо убийство и мирците били заподозрени. Когато Лис и Мир тръгнали на война, Тирош се възползвал от удобната възможност да утвърди господството си над Каменните стъпала.
За да наложи тази претенция, архонтът на Тирош призовал Ракалио Риндун, претенциозния капитан-генерал, който някога командвал силите на Триархията срещу Демън Таргариен. Ракалио тутакси нападнал островите и убил царуващия там крал на Тясното море… но решил да си присвои короната, предавайки архонта и родния си град. Обърканата четиристранна война, която последвала, имала за последствие затварянето на южния край на Тясното море за търговия, отрязвайки Кралски чертог, Дъскъндейл, Девиче езеро и Града на гларуса от търговски обмен с Изтока. Пентос, Браавос и Лорат също пострадали и пратили емисари в Кралски чертог с надеждата да вкарат Железния трон в голям съюз срещу Ракалио и свадливите Дъщери. Сир Тиланд ги угостил щедро, но отказал на предложението им.
— Би било голяма грешка за Вестерос да се въвлече в безкрайните караници на Свободните градове — казал той на съвета на регентите.
Тази съдбовна 131-ва година СЗ завършила с моретата в пламъци на изток и на запад от Седемте кралства, и с виелици, връхлитащи над Зимен хребет и Севера. Настроението в Кралски чертог също не било ведро. Простолюдието на града вече започнало да се разочарова от своите момче крал и малка кралица, нито един от които не били виждани след сватбата, и започнала да се шири мълвата за „качулатата Ръка“. Макар „прероденият“ Пастир да бил задържан от златните плащове и да му били отрязали езика, други се надигнали на негово място, за да проповядват как Ръката на краля практикува забранените изкуства, пие бебешка кръв и освен това е „чудовище, което крие извратения си лик от богове и хора“.
Между стените на Червената цитадела също се шепнело за краля и кралицата. Кралският брак бил затруднен от самото начало. И невястата, и младоженецът били още деца; Егон III бил вече на единайсет, Джеера само на осем. След като ги оженили, двамата нямали много контакт помежду си, освен по официални поводи, а дори и това било рядко, тъй като малката кралица мразела да напуска покоите си. „И двамата са прекършени“, заявил Великият майстер Мункун в писмо до Конклава. Момичето видяло убийството на своя близнак от ръцете на Кръвта и Сиренето. Кралят загубил всичките си четирима братя, после видял как чичо му дал майка му за храна на дракон. „Това не са нормални деца — написал Мункун. — Никаква радост няма в тях, нито се смеят, нито играят. Момичето мокри леглото си нощем и плаче неутешимо, когато ѝ направят забележка. Собствените ѝ придворни дами казват, че е на осем, а се държи като на четири. Ако не бях подправил млякото ѝ със сладък сън преди сватбата, убеден съм, че щеше да припадне на церемонията.“
Колкото до краля, продължава новият Велик майстер, „Егон не показва почти никакъв интерес към жена си или което и да е друго момиче. Не язди, нито ловува или тренира с оръжие, нито се радва на по-кротки занимания като четене, танцуване или пеене. Макар умът му да изглежда съвсем здрав, никога не начева разговор, а когато бъде заговорен, отговорите му са толкова кратки, че човек би си помислил, че самият акт на говорене е твърде болезнен за него. Няма никакви приятели освен момчето копеле Гемон Светлокосия и рядко спи през нощта. През часа на вълка често може да бъде открит застанал до прозорец, зяпнал нагоре към звездите, но когато му поднесох «Кралствата на небето» на архимайстер Лиман, не прояви никакъв интерес. Егон рядко се усмихва и никога не се смее, но и не показва никакви външни признаци на яд или страх, освен по отношение на дракони, самото споменаване за които го вкарва в рядък гняв. Орвил казваше, че Негова милост е спокоен и сдържан; аз твърдя, че момчето е мъртво отвътре. Върви по коридорите на Червената цитадела като призрак. Братя, трябва да бъда откровен. Боя се за нашия крал и за кралството.“