Страховете му, уви, щели да се окажат съвсем основателни. Колкото и лоша да била 131 г. СЗ, следващите две години щели да са много по-лоши.
Започнало със зловеща нота, когато бившият Велик майстер Орвил бил открит в един бардак, наречен „Майчиния“, близо до долния край на Улицата на коприната. С остригана коса, отрязана брада и без служебна верига, и минаващ под името Стария Уил, той припечелвал хляба си с метене, търкане, преглеждане на клиенти на къщата за сифилис и бъркане на отвари от лунен чай, вратига и див джоджен за „дъщерите“ на Майчиния, за да се отърват от нежелани деца. Никой не обръщал внимание на Стария Уил, докато не се захванал да учи по-младите момичета на Майчиния да четат. Една от ученичките му демонстрирала новото си умение на един сержант от златните плащове, който станал подозрителен и отвел стареца за разпит. Истината скоро изплувала.
Наказанието за дезертиране от Нощния страж е смърт. Макар Орвил все още да не се бил заклел, повечето все пак го сметнали за клетвопрестъпник. И дума не можело да става да му се разреши да вземе кораб за Вала. Първоначалната смъртна присъда, която лорд Старк произнесъл, трябвало да се приложи, съгласили се регентите. Сир Тиланд не отрекъл това, макар да изтъкнал, че постът на Кралското правосъдие все още не бил попълнен, а като слепец той бил лош избор сам да замахне с меча. Използвайки това за свое оправдание, вместо това Ръката затворил Орвил в килия в кулата (голяма, добре проветрена и прекалено удобна, обвинили го някои) „докато се намери подходящ палач“. Нито септон Юстас, нито Гъбата били подведени; Орвил служил със сир Тиланд на зелените съвети на Егон II и явно старото приятелство и споменът за всичко, което претърпели, е изиграл известна роля в решението на Ръката. На бившия Велик майстер дори било осигурено перо, мастило и пергамент, за да може да продължи изповедите си. И той го правил близо две години, изреждайки дългата история на царуванията на Визерис I и Егон II, което по-късно щяло да се окаже наистина безценен извор за „Истинното сказание“ на неговия наследник.
След по-малко от две седмици до Кралски чертог стигнали съобщения за банди диваци от Лунните планини, нахлуващи многобройни в Долината на Арин, за да грабят и плячкосват, и лейди Джейни Арин напуснала двора и отплавала за Града на гларуса, за да защити своите земи и хора. Опасни раздвижвания имало и по Дорнските гранични земи, защото Дорн имал нов владетел в лицето на Алиандра Мартел, нагло седемнайсетгодишно момиче, което си въобразило, че е „новата Нимерия“, и което карало всеки млад лорд южно от Червените планини да се надпреварва за сърцето ѝ. За да се справи с техните набези, лорд Карон също напуснал Кралски чертог и се отправил припряно към Нощна песен и Дорнските гранични земи. Така седмината регенти станали петима. Най-влиятелният от тях явно бил Морската змия, чието богатство, опит и съюзи го превръщали в първия между равните. Още по-показателното било, че той като че ли бил единственият, на когото младият крал бил готов да се довери.
Поради всички тези причини владението понесло ужасен удар на шестия ден от третата луна на 132 г. СЗ, когато Корлис Веларион, лорд на Приливите, рухнал, докато изкачвал витите стъпала в Червената цитадела на Кралски чертог. Докато Великият майстер Мункун притича да му помогне, Морската змия бил мъртъв. На седемдесет и девет години, той служил на четирима крале и една кралица, плавал до краищата на света, въздигнал дома Веларион до безпрецедентни равнища на богатство и власт, оженил принцеса, която могла да стане кралица, станал баща на драконови ездачи, построил градове и флотилии, доказал своята храброст във времена на война и своята мъдрост във времена на мир. Седемте кралства никога нямало да видят подобни нему. С неговата кончина в опърпаната тъкан на Седемте кралства била раздрана наистина голяма дупка.