Но дори тук съветът се натъкнал на затруднение и разделение. Когато Леовин Корбрей казал: „От лейди Рена би станало великолепна кралица“, сир Тиланд изтъкнал, че Бела бил първата, излязла от утробата на майка си.
— Бела е прекалено дива — възразил сир Торен Мандърли.
— Как може тя да управлява владението, след като не може да управлява себе си? — съгласил се сир Уилис Фел. — Трябва да е Рена. Тя има дракон, сестра ѝ — не.
Когато лорд Корбрей отговорил: „Бела летя на дракон, Рена има само един новоизлюпен“, Роланд Уестърлинг отвърнал:
— Драконът на Бела свали покойния ни крал. Има много хора във владението, които не са забравили това. Короноваме ли нея, ще отворим отново старите рани.
Но Великият майстер Мункун бил този, който сложил край на спора, като казал:
— Милорди, това е без значение. И двете са момичета. Толкова малко ли сме научили от касапницата? Трябва да спазим правото на първородния, както отсъди Великият съвет през 101-ва. Мъжкото право идва преди женското.
Когато сир Тиланд казал: „И кой е този мъж претендент, милорд? Ние май сме избили всички“, Мункун нямал друг отговор освен да каже, че ще проучи проблема. Така съдбовният въпрос за наследството останал нерешен.
Тази несигурност не спестила на близначките раболепното внимание на всичките ухажори, довереници, придружители и подобни ласкатели, жадни да се сприятелят с предполагаемите наследнички на краля, макар че сестрите реагирали на тези блюдолизци по коренно различни начини. Докато Рена се радвала да бъде центърът на дворцовия живот, Бела настръхвала от похвали и като че ли изпитвала удоволствие от това да се подиграва и изтезава ухажорите, които пърхали около нея като нощни пеперуди.
Като малки момичета, близначките били неразделни и било невъзможно човек да ги различава, но след като се разделили, преживяванията им ги оформили по много различни начини. В Долината Рена се радвала на живот в охолство и привилегии като храненичка на лейди Джейни. Слугини решели косата ѝ и приготвяли банята ѝ, а певци съставяли оди за нейната красота и рицари излизали на дуел в турнири, за да спечелят благосклонността ѝ. Същото било вярно в Кралски чертог, където десетки галантни млади лордове се надпреварвали за усмивките ѝ, художници молели за съгласието ѝ да я рисуват и най-добрите шивачи в града се домогвали до честта да шият роклите ѝ. И където и да ходела Рена, с нея бил Утро, младият ѝ дракон, най-често увит около раменете ѝ като шал.
Времето, преживяно от Бела на Драконов камък, било по-неспокойно и завършило с огън и кръв. Докато дойде в двора, тя била една от най-дивите и своенравни млади жени в кралството. Рена била тънка и изящна; Бела била стройна и пъргава. Рена обичала да танцува; Бела живеела с ездата… и летенето, макар че това ѝ било отнето, когато драконът ѝ умрял. Поддържала сребристата си коса късо подстригана като на момче, за да не ѝ влиза в очите, когато язди. Непрекъснато се измъквала от придружаващите я дами, за да търси приключения по улиците. Участвала в пиянски конни надбягвания по Улицата на сестрите, включвала се в плувания на лунна светлина по потока Черна вода (за чиито мощни течения се знаело, че са удавили не един силен плувец), пиела със златните плащове в казармата им, залагала пари и понякога облекло в плъшите ями в Квартала на бълхите. Веднъж изчезнала за три дни и отказала да каже къде е била, когато се върнала.
Още по-лошо, Бела се събирала с неподходящи приятели. Като улични псета, взимала ги със себе си в Червената цитадела и настоявала да им се дадат постове в замъка или да станат част от свитата ѝ. Тези нейни любимци включвали миловиден млад жонгльор, чирак на ковач, на чиито мускули се възхищавала, безкрак просяк, когото съжалила, фокусник с евтини номера, когото взела за истински чародей, симпатичния скуайър на странстващ рицар и дори две млади момичета от един бардак, близначки, „като нас, Ре“. Веднъж се върнала с цяла трупа пътуващи артисти. Септа Амарис, на която било възложено нейното религиозно и морално възпитание, се отчаяла от нея, и дори септон Юстас, изглежда, не можел да обуздае дивия ѝ нрав.
— Това момиче трябва да се омъжи, и то скоро — казал той на Ръката на краля, — иначе се боя, че може да донесе позор на дома Таргариен и срам за негова милост брат ѝ.
Сир Тиланд виждал здравия смисъл в съвета на септона… но имало и опасности. На Бела не ѝ липсвали ухажори. Била млада, красива, здрава, богата и от най-висше потекло; всеки лорд в Седемте кралства с радост щял да я вземе за своя съпруга. Но погрешният избор можел да има тежки последствия, защото съпругът ѝ щял да стои много близо до трона. Някой безскрупулен, користен или твърде амбициозен съпруг можело да причини жестока война и скръб. Десетки възможни кандидати за ръката на лейди Бела били обсъдени от регентите. Лорд Тъли, лорд Блекууд, лорд Хайтауър (все още неженен, макар да взел вдовицата на баща си за своя любовница) били поставени на преден план, както и много по-малко вероятни, в това число Далтон Грейджой (Червения кракен се хвалел, че има сто солени жени, но така и не си взел скална жена), един по-млад брат на принцесата на Дорн и дори онзи мошеник Ракалио Риндун. Всички те тутакси били отхвърлени по една или друга причина.