— Трябва да бъде лейди Рена — заявил Мутън, — стига да бъде омъжена.
Този път, по настояване на сир Тиланд, самото момиче участвало в обсъжданията. Лейди Рена се оказала толкова сговорчива, колкото сестра ѝ била своенравна. Щяла да се омъжи, разбира се, за когото кралят и съветът пожелаят, отстъпила тя, макар че „бих се радвала, ако не е толкова стар, че да не може да ми даде деца, нито толкова дебел, че да ме смаже, когато сме в леглото. Стига да е добър, нежен и благороден, зная, че ще го обичам“.
Когато Ръката попитал дали има някои фаворити между лордовете и рицарите, които са я ухажвали, тя признала, че „особено ѝ допадал“ сир Корвин Корбрей, с когото за първи път се запознала в Долината, докато била храненичка на лейди Арин.
Сир Корвин изобщо не бил идеален избор. Втори син, той имал две дъщери от предишен брак. Бил на трийсет и две, тоест мъж, а не зелено момче. Но домът Корбрей бил древен и почетен, сир Корвин бил рицар с такава бляскава слава, че покойният му баща му дал Сиротната дама, меча от валирианска стомана на рода Корбрей. Неговият брат Леовин бил Защитник на владението. Това само по себе си затруднило регентите да повдигнат възражение. Така партията била направена: бърз годеж, последван от припряна женитба две седмици по-късно. (Ръката щял да предпочете по-дълъг годеж, но регентите сметнали, че е благоразумно Рена да се омъжи бързо в случай, че сестра ѝ е вече с дете.)
Близначките не били единствените дами на владението, омъжени през 132 г. СЗ. По-късно същата година Бенджикот Блекууд, лорд на Гарваново дърво, повел свита по кралския път към Зимен хребет, за да свидетелства на бракосъчетанието на своята леля Алисан с лорд Креган Старк. След като Северът вече бил в хватката на зимата, пътуването отнело три пъти повече време от очакваното. Половината ездачи загубили конете си, докато колоната се тътрела с усилие през виещите фъртуни, и на три пъти колите на лорд Блекууд били нападнати от банди разбойници, които отнесли много от храната на колоната и всичките сватбени дарове. За самата сватба обаче се разправя, че била великолепна. Черната Али и нейният вълк се врекли във вярност пред сърдечното дърво в ледената божия гора на Зимен хребет. На пира след това четиригодишният Рикон, син на лорд Креган от първата му съпруга, изпял песен за новата си мащеха.
Лейди Еленда Баратеон, вдовицата на Бурен край, също взела нов съпруг онази година. След като лорд Борос бил мъртъв и Оливер невръстно бебе, дорнските нахлувания в бурните земи станали по-многобройни, а разбойниците от кралския лес ставали досадни. Избрала сир Стефон Конингтън, втори син на лорда на Грифоново гнездо. Макар и с двайсет години по-млад от лейди Еленда, Конингтън доказал своята храброст по време на кампанията на лорд Борос срещу Краля Лешояд и казват, че бил толкова свиреп, колкото и чаровен.
Другаде хората били заети повече с война, отколкото със сватби. Покрай Морето на залеза Червения кракен и неговите железнородни продължили да нападат и плячкосват. Тирош, Мир, Лис и триглавият съюз на Браавос, Пентос и Лорат воювали помежду си по Каменните стъпала и в Спорните земи, докато измамното кралство на Ракалио Риндун запушило дъното на Тясното море. В Кралски чертог, Дъскъндейл, Девиче езеро и Града на гларуса търговията залиняла. Търговци и прекупвачи прииждали с вой при краля… който или отказвал да ги види, или не му позволявали, според това на чия хроника се доверяваме. Призракът на глада надвиснал в Севера, докато Креган Старк и неговите лордове гледали как хранителните им запаси се стопявали, а Нощният страж отблъсквал все по-нарастващите нахлувания на диваци оттатък Вала.
По-късно същата година ужасна зараза връхлетяла Трите сестри. Зимната треска, както я нарекли, уморила половината население на Систъртън. Оцелялата половина, повярвала, че болестта е дошла на бреговете им на китоловен кораб от пристанището на Ибин, се надигнала и изклала всеки ибински моряк, до когото могли да се докопат, и запалили корабите им. Било без значение. Когато болестта прехвърлила Захапката до Бял пристан, молитвите на септоните и отварите на майстерите се оказали също толкова безсилни срещу нея. Хиляди измрели, между тях лорд Дезмънд Мандърли. Великолепният му син, сир Медрик, най-добрият рицар в Севера, го надживял само с четири дни, преди да падне жертва на същото бедствие. Тъй като сир Медрик бил без деца, това имало още по-пагубно последствие, тъй като лордството преминало към неговия брат Торен, който бил принуден да се откаже от мястото си на съвета на регентите, за да поеме управлението на Бял пристан. Така останали четирима регенти вместо предишните седем.