Толкова много лордове, големи и малки, загинали по време на Танца на драконите, че Цитаделата с право нарича това време Зимата на вдовиците. Никога преди или след това в историята на Седемте кралства не е имало толкова много жени, боравили с толкова много власт, управлявайки на мястото на своите убити съпрузи, братя и бащи от името на синове още в пелени или сукалчета. Много от техните истории са събрани в гигантската „Когато жените властваха: Дами на Последиците“ на архимайстер Абелон. Макар Абелон да се занимава със стотици жени, налага се да се ограничим до по-малко. Четири такива жени изиграли решаваща роля в историята на кралството в края на 132-ра и началото на 133 г. СЗ, било за добро или за лошо.
Най-видната от тях била лейди Джоана, вдовицата на Скалата на Кастърли, която управлявала владенията на дома Ланистър от името на малкия си син лорд Лореон. Молела многократно Ръката на Егон III, близнака на покойния ѝ съпруг, за помощ срещу грабителите, но такава не дошла. В отчаянието си да защити своите хора накрая лейди Джоана навлякла мъжка ризница и повела мъжете на Ланиспорт и Скалата на Кастърли срещу врага. Песните разказват как избила дузина железни под стените на Кейс, но тях можем спокойно да оставим настрана като дело на пияни певци (Джоана носела знаме в битка, а не меч). Куражът ѝ обаче вдъхновил нейните западняци, защото нападателите скоро били прогонени и Кейс — спасен. Между мъртвите бил любимият чичо на Червения кракен.
Лейди Шарис Футли, вдовицата на Тъмбълтън, си спечелила друг вид слава с усилията си да възстанови този съсипан град. Управлявайки от името на невръстния си син (половин година след Втория Тъмбълтън тя родила яко тъмнокосо момче, което обявила за законен наследник на покойния ѝ лорд съпруг, макар да било много по-вероятно баща на момчето да е бил Джон Рокстън Дръзкия), лейди Шарис съборила изгорелите коруби на дюкяни и къщи, вдигнала отново градските стени, погребала мъртвите, засяла пшеница, ечемик и ряпа в полята, където били военните лагери, и дори наредила главите на драконите Морски дим и Вермитор да бъдат почистени, вдигнати на пилони и изложени на градския площад, където пътници плащали добри пари, за да ги видят (грош за гледане, звезда — да ги пипнат).
В Староград отношенията между Върховния септон и вдовицата на лорд Ормунд, лейди Сам, продължили да се влошават, когато тя пренебрегнала заповедта на Негова висша святост да се махне от ложето на заварения си син и да положи клетва като мълчалива сестра като наказание за греховете си. Праведен в своя гняв, Върховният септон порицал Вдовстващата лейди на Староград като безсрамна развратница и ѝ забранил да стъпва в Звездната септа, докато не се покае и не подири прошка. Вместо това лейди Саманта яхнала боен кон и нахлула в септата, докато Негова висша святост водел молитва. Когато той настоял да узнае целта ѝ, лейди Сам отвърнала, че макар да ѝ е забранил да стъпва в септата, не е казал нищо за подковите на коня ѝ. След това заповядала на рицарите си да залостят вратите: щом септата била затворена за нея, щяла да бъде затворена за всички. Макар да се тресял и да крещял, и да сипел проклятия над „тази блудница на кон“, накрая Върховният септон нямал никакъв избор, освен да отстъпи.
Четвъртата (и последна, за нашите цели) от тези забележителни жени изникнала от порутените кули и разрушени укрепления на Харънхъл, онази огромна развалина до водата на Окото на боговете. Отбягвано и забравено, откакто Демън Таргариен и неговият племенник Емонд се срещнали там за своя сетен полет, прокълнатото седалище на Харън Черния се превърнало в обиталище на разбойници, рицари крадци и пропаднали хора, които правели излази иззад стените му, за да тормозят пътници, рибари и селяци. Допреди година били малцина, но напоследък броят им нараснал и се говорело, че чародейка властвала над тях, кралица вещица със страховита мощ. Когато тези приказки стигнали до Кралски чертог, сир Тиланд решил, че е време Харънхъл да бъде възвърнат. Тази задача поверил на един рицар от Кралската гвардия, сир Реджис Гроувс, който поел от града с петдесет ветерани. При замъка Дари към него се присъединил сир Деймън Дари със сходен брой. Прибързано сир Реджис приел, че това ще е повече от достатъчно, за да се справят с няколко натрапници.
Когато обаче пристигнал пред стените на Харънхъл, заварил портите затворени и стотици въоръжени мъже на бойниците. Имало поне шестстотин души в замъка, една трета от тях — мъже на бойна възраст. Когато сир Реджис настоял да говори с техния лорд, появила се жена да преговаря с него, с дете до нея. „Кралицата вещица“ се оказала самата Алис Реки, незаконородената кърмачка, която била пленничка, а след това любовница на принц Емонд Таргариен и сега претендирала да е неговата вдовица. Момчето било на Емонд, казала тя на рицаря.