— Негово копеле ли? — казал сир Реджис.
— Неговият законен син и наследник — отрязала Алис Реки, — и законен крал на Вестерос.
Заповядала на рицаря да коленичи „пред своя крал“ и да му закълне меча си. Сир Реджис се изсмял на това и рекъл:
— Не коленича на копелета, още по-малко на едно незаконно кутре на родоубиец и дойна крава.
Случилото се след това остава предмет на известен спор. Според някои Алис Реки само вдигнала ръка и сир Реджис започнал да пищи и да стиска главата си, докато черепът му се пръснал и плиснали кръв и мозък. Други настояват, че жестът на вдовицата бил сигнал, при който един стрелец с арбалет на бойниците пуснал метална стрела и поразил сир Реджис в окото. Гъбата (който бил на стотици левги далече) допуска, че може би един от мъжете на стените бил опитен в използването на прашка. Меки оловни топчета, когато се метнат с достатъчно сила, се знае, че причиняват такъв взривен ефект, който хората на Гроувс видели и приписали на чародейство.
Каквато и да е причината, сир Реджис Гроувс бил мъртъв тутакси. Миг по-късно портите на Харънхъл се разтворили рязко и рояк побеснели ездачи се изсипали навън и връхлетели. Последвал кървав бой. Хората на краля се хвърлили в бяг. Сир Деймън Дари, яхнал добър кон, с добра броня и добре трениран, бил един от малцината, които се спасили. Слугите на кралицата го гонили през цялата нощ, преди да зарежат гонитбата. Трийсет и двама мъже доживели да се върнат в замъка Дари, една трета от тръгналите на поход.
На другия ден се появил трийсет и трети. След като бил заловен с дузина други, принуден бил да гледа как умират в мъчение, преди да го пуснат, за да донесе предупреждение.
— Трябва да кажа какво рече тя — изпъшкал той, — но няма да се смеете. Вдовицата ми наложи проклятие. Засмее ли се някой от вас, умирам. — Когато сир Деймън го уверил, че никой няма да се засмее, пратеникът казал: — Не идвайте пак, освен не ако сте решили да прегънете коляно, така каза тя. Всеки, който се доближи до стените, ще умре. Сила има в ония камъни и вдовицата ги е събудила. Седемте да ни спасят всички, тя има дракон. Видях го.
Името на пратеника е изгубено за нас, както и името на мъжа, който се засмял. Но някой се засмял, един от хората на лорд Дари. Пратеникът го погледнал стъписано, после се стиснал за гърлото и започнал да хрипти. Не можел да диша и скоро умрял. Пръстите на жена уж можело да се видят на кожата му, все едно че тя била в стаята и го душела.
Смъртта на рицар от Кралската гвардия била много притеснителна за сир Тиланд, въпреки че Ънуин Пийки отхвърлил приказките на сир Деймън Дари за магия и дракони и приписал смъртта на Реджис Гроувс и хората му на разбойници. Другите регенти се съгласили. По-голяма сила щяла да е нужна, за да бъдат те изкоренени от Харънхъл, заключили те в края на онази „мирна“ 132-ра година СЗ. Но преди сир Тиланд да може да организира такъв щурм или дори да прецени кой би могъл да заеме мястото на сир Реджис в Седмината на Егон, далеч по-голяма заплаха от всякаква „кралица вещица“ надвиснала над града. Защото на третия ден от 133-тата година СЗ Зимната треска дошла в Кралски чертог.
Независимо дали треската се била появила в тъмните лесове на Иб и била пренесена във Вестерос от китоловен кораб, както вярвали в Систъртън, без съмнение се е придвижвала от пристанище на пристанище. Бял пристан, Градът на гларуса, Девиче езеро и Дъскъндейл били засегнати, всеки поред; имало съобщения, че Браавос също пострадал. Първият признак на болестта било зачервяване на лицето, което лесно можело да се сбърка с яркочервените петна на бузите, които много хора получават след като са изложени на мразовития въздух в студен зимен ден. Но след това идвала треска, лека в началото, но все по-усилваща се. Пускане на кръв не помагало, нито различните отвари, лапи и тинктури, които се опитвали. Поставянето на заразените в корита със сняг и ледена вода като че ли забавяло хода на треската, но не я спирало, скоро открили майстерите, борещи се с болестта. Към втория ден жертвата започвала да трепери силно и да се оплаква, че ѝ е студено, след това можело да се усети, че е изгарящо гореща на допир. На третия ден идвал делириум и кърваво потене. Към четвъртия ден човекът бил мъртъв… или на път към възстановяване, ако треската прекъснела. Само един на четирима оцелявал от Зимната треска. Откакто Тръпките опустошили Вестерос при царуването на Джеерис Първи, такава ужасна напаст не била виждана в Седемте кралства.