Другият герой, за изумлението на всички, бил младият крал. За ужас на неговата Кралска гвардия, Егон прекарвал дните си в посещения на болните и често седял с тях с часове, като понякога държал ръцете им в своите или облекчавал трескавите им чела с хладни мокри кърпи. Макар Негова милост да говорел рядко, споделял мълчанието си с тях, докато те му разказвали истории от живота си, молели го за прошка или се хвалели със завоевания, прояви на доброта и с деца. Повечето от тези, които посетил, умрели, но оживелите щели след това да приписват оцеляването си на допира на кралските „целебни ръце“.
Все пак, ако наистина има някаква магия в един кралски допир, както вярват мнозина от простолюдието, то тя не е успяла, когато се оказала най-нужна. Последното болнично легло, посетено от Егон III, било на сир Тиланд Ланистър. През най-мрачните дни на града сир Тиланд останал в Кулата на Ръката, борейки се ден и нощ срещу Странника. Макар и сляп и сакат, не изпитвал нищо повече от умора до последно… но по приумица на жестоката съдба, когато най-лошото преминало и новите случаи на Зимна треска спаднали почти до нищо, дошла една сутрин, когато сир Тиланд заповядал на слугата си да затвори прозореца.
— Много студено е тук — казал… макар че огънят в огнището пращял буйно и прозорецът вече бил затворен.
Ръката отпаднал бързо след това. Треската отнела живота му за два дни вместо обичайните четири. Септон Юстас бил с него, когато умрял, както и момчето крал, на което служил. Егон държал ръката му, когато изпуснал сетния си дъх.
Сир Тиланд Ланистър никога не бил обичан. След смъртта на кралица Ренира той подтиквал Егон II да убие и сина ѝ Егон и някои черни го мразели заради това. Но след смъртта на Егон II останал да служи на Егон III и някои зелени го мразели заради това. Излязъл втори от майчината си утроба, няколко мига след своя близначен брат, Джейсън, отказана му била славата на лордството и златото на Скалата на Кастърли, при което му оставало сам да си направи място в света. Сир Тиланд така и не се оженил, нито имал деца, тъй че малцина скърбели за него, когато се споминал. Булото, което носел, за да скрива обезобразеното му лице, породило приказката, че ликът под него бил чудовищен и зъл. Някои го наричали страхливец за това, че задържал Вестерос встрани от Войната на Дъщерите и направил толкова малко, за да се усмирят Грейджой на запад. Премествайки три четвърти от златото на Короната от Кралски чертог като управител на хазната на Егон II, Тиланд Ланистър посял семената на поражението на кралица Ренира, ловък удар, който щял да му струва очите, ушите и здравето, и да струва на кралицата нейния трон и самия ѝ живот. И все пак трябва да се каже, че служил на сина на Ренира добре и вярно като Ръка.
Под регентите
Война и мир, и изложения на добитък
Крал Егон III все още бил момче, ненавършило и тринайсет, но в дните след смъртта на сир Тиланд Ланистър показал зрялост, надвишаваща годините му. Прескачайки сир Марстън Води, помощник-командира на Кралската гвардия, Негова милост дарил с бели плащове сир Робин Масей и сир Робърт Дарклин и направил Масей лорд-командир. След като Великият майстер Мункун все още бил долу в града, за да се грижи за жертвите на Зимната треска, Негова милост се обърнал към предшественика му и наредил на бившия Велик майстер Орвил да повика лорд Тадеус Роуан в града.
— Бих искал лорд Роуан за моя Ръка. Сир Тиланд имаше достатъчно добро мнение за него, за да му предложи ръката на сестра ми в брак, тъй че знам, че можем да му се доверим. — Искал и Бела да се върне в двора. — Лорд Алин ще бъде моят адмирал, както дядо му.
Орвил, може би обнадежден за кралско опрощение, побързал да прати гарваните.
Крал Егон обаче действал, без да се посъветва със своя съвет на регентите. Само трима останали в Кралски чертог: лорд Пийки, лорд Мутън и Великият майстер Мункун, който дотърчал обратно в Червената цитадела в мига, в който сир Робърт Дарклин заповядал портите ѝ отново да се отворят. Манфрид Мутън бил прикован на легло, все още възстановявал силите си след битката с треската и помолил всякакви решения да бъдат отложени, докато лейди Джейни Арин и лорд Ройс Карон могат да бъдат повикани от Долината и дорнските Гранични земи, за да участват в обсъжданията. Колегите му обаче не давали и дума да става, като лорд Пийки настоявал, че бившите регенти са се отказали от местата в съвета с напускането на Кралски чертог. С подкрепата на Великия майстер (Мункун по-късно щял да се кае за съгласието си) Ънуин Пийки след това отменил всички назначения и споразумения на краля на основанието, че никое дванайсетгодишно момче няма нужната преценка да решава само такива важни неща.