Лорд Пийки не бил доверчив по характер, а всичко, което видял (и от което бил част) при Тъмбълтън, го убедило, че враговете му биха го премахнали, ако им се даде и най-малката възможност. Винаги загрижен за сигурността си, той се обкръжил със собствена лична охрана, десет наемници, верни само на него (и на златото, с което щедро ги обсипвал), които с времето станали известни като неговите „Пръсти“. Техният капитан, волантински авантюрист на име Тесарио, имал тигрови ивици, татуирани през лицето и на гърба му, белезите на войник роб. Хората го наричали Тесарио Тигъра в лицето, което му допадало; зад гърба го наричали Тесарио Палеца, подигравателния прякор, с който го удостоил Гъбата.
След като гарантирал сигурността на особата си, новата Ръка започнал да вкарва свои поддръжници, роднини и приятели в двора на мястото на мъже и жени, чиято лоялност не била толкова сигурна. Овдовялата му леля Кларис Осгрей била поставена начело на домашната прислуга на кралица Джеера, да надзирава нейните слугини и слуги. Сир Гарет Лонг, главен оръжейник в Звездно копие, получил същата титла в Червената цитадела и му било възложено да тренира крал Егон за рицарство. Джордж Грейсфорд, лорд на Холихол, и сир Виктор Ризли, рицар на Ризли Глейд, единствените оцелели Шипове освен самия лорд Пийки, били назначени за лорд-изповедник и Кралско правосъдие съответно.
Ръката стигнал дори дотам, че да уволни септон Юстас, като довел по-млад мъж, септон Бернард, който да се грижи за духовните потребности на двора и да ръководи религиозното и морално възпитание на Негова милост. Бернард също бил от неговата кръв, като потомък на по-малка сестра на дядо му. Освободен от задълженията си, септон Юстас напуснал Кралски чертог за Каменна септа, родния му град, където се посветил на писането на своя голям (макар и високопарен донякъде) труд „Царуването на крал Визерис, Първи с това име, и Танца на драконите, дошъл след това“. За жалост септон Бернард предпочитал композирането на свещена музика пред изложението на дворцова клюка и поради това неговите писания са от малък интерес за историците и изследователите (и от още по-малък интерес за онези, които намират удоволствие в свещената музика, скръбно ни е да го кажем).
Нито една от тези промени не зарадвала младия крал. Негова милост бил особено недоволен от Кралската си гвардия. Нито му харесвали, нито се доверявал на двамата нови мъже, а и не бил забравил присъствието на сир Марстън Води на смъртта на майка му. Още по-малко крал Егон харесвал Пръстите на Ръката, ако това е възможно, особено техния нагъл и хлевоуст командир, Тесарио Палеца. Тази неприязън преминала в омраза, когато волантинецът убил сир Робин Масей, един от младите рицари, които Егон желаел да назначи в своята Кралска гвардия, при свада за кон, който и двамата искали да купят.
Кралят също така скоро развил силна антипатия към своя нов учител по оръжия. Сир Гарет Лонг бил опитен фехтовач, но строг учител, известен на Звездно копие със своята суровост към момчетата, които обучавал. Тези, които не отговаряли на изискванията му, били заставяни да не спят дни наред, натапяли ги в корита с ледена вода, обръсвали им главите и често ги биели. Нито едно от тези наказания не било на разположение на сир Гарет в новата му позиция. Макар Егон да бил муден ученик, който не проявявал голям интерес към играта с меча или бойните изкуства, кралската му особа била недосегаема. Всеки път, когато сир Гарет му заговорел прекалено високо или твърде сурово, кралят просто захвърлял меча и щита и си тръгвал.
Егон, изглежда, имал само един приятел, на когото държал. Гемон Светлокосия, неговият шестгодишен виночерпец и дегустатор, не само споделял винаги трапезата на краля, но често го придружавал до двора, както сир Гарет не пропуснал да забележи. Като копеле, родено от курва, Гемон не бил много зачитан в двора, тъй че когато сир Гарет помолил лорд Пийки да направи от момчето изкупителната жертва за краля, Ръката го разрешил с удоволствие. Оттогава насетне всяко провинение, проява на мързел или грубост от страна на крал Егон водели до наказание за приятеля му. Кръвта на Гемон и сълзите на Гемон стигнали до сърцето на краля така, както никоя от думите на Гарет Лонг не успявала, и подобрението на Негова милост скоро било забелязано от всеки мъж, който го наблюдавал в двора на замъка, но неприязънта на краля към учителя му само се задълбочила.