Крал Егон III стоял на бойниците на порталната къщичка през целия Празник на Нашия отец Горе и не изрекъл нито дума, нито откъснал погледа си от кръвопролитието долу. „Кралят все едно беше изваян от восък“, отбелязва септон Юстас. Великият майстер Мункун го повтаря. „Негова милост присъстваше, както беше задължението му, но също тъй изглеждаше някак много отдалечен. Някои от осъдените се обръщаха към бойниците и викаха за милост, но кралят изобщо не ги виждаше, нито чуваше отчаяните им слова. Нека да не грешим. Този пир ни беше поднесен от Ръката, тъкмо той се засищаше с него.“
Към средата на годината замъкът, градът и кралят били здраво в хватката на новата Ръка. Простолюдието кротувало, Зимната треска отстъпила, кралица Джеера се криела в усамотение в покоите си, крал Егон тренирал сутрин на двора и се взирал нощем към звездите. Извън стените на Кралски чертог обаче злочестините, поразили владението през тези последни две години, само се влошили. Търговията секнала до нищо, войната на запад продължавала, глад и треска властвали над повечето от Севера, а на юг дорнците ставали все по-дръзки и по-обезпокоителни. Крайно време било Железният трон да покаже своята сила, решил лорд Пийки.
Довършено било строителството на осем от десетте големи бойни кораба, поръчани от сир Тиланд, тъй че Ръката решил да започне, като отвори отново Тясното море за търговия. За командващ кралската флота поставил друг свой чичо, сир Джедмънд Пийки, воин ветеран, познат като Джедмънд Голямата брадва заради любимото му оръжие. Макар и справедливо прославил се заради воинската си храброст, сир Джедмънд обаче нямал много познание или опит с кораби, тъй че негово благородие също тъй повикал прочутия морски наемник Нед Боба (наречен Черния боб заради гъстата му черна брада) да служи като първи помощник на Голямата брадва и да го съветва по всички неща, свързани с мореплаването.
Положението в Каменните стъпала, когато сир Джедмънд и Черния боб отплавали, било хаотично, най-меко казано. Корабите на Ракалио Риндун били общо взето изметени от морето, но той продължавал да властва над Кървав камък, най-големия от островите, и няколко по-малки скали. Тирошите били на ръба да го надвият, когато Лис и Мир сключили мир и предприели обща атака срещу Тирош, което принудило архонта да отзове корабите и бойците си. Триглавият съюз на Браавос, Пентос и Лорат загубил една от главите си с оттеглянето на лоратите, но пентошките наемници сега държали всичките Каменни стъпала, които не били в ръцете на Ракалио, а браавоските бойни кораби владеели водите помежду им.
Вестерос не можел да се надява да надделее в морска война срещу Браавос и лорд Ънуин го знаел. Неговата цел, заявил той, била да сложи край на мошеника Ракалио Риндун и неговото пиратско кралство и да установи присъствие на Кървав камък, за да гарантира, че Тясното море няма никога вече да бъде затворено. Кралската флота — съставена от осемте нови бойни кораба и двайсетина по-стари платноходи и галери — изобщо не била достатъчно голяма, за да постигне това. Ръката писал до Дрифтмарк с нареждане лордът на Приливите да събере „флотите на вашия лорд дядо и да ги поставите под командването на нашия добър чичо Джедмънд, тъй че да може той отново да отвори морските пътища“.
Точно това от дълго време желаел и Алин Веларион, както и Морската змия преди него, макар че когато прочел писмото, младият лорд настръхнал и заявил:
— Те вече са мои флоти и маймуната на Бела е по-подходяща да ги командва, отколкото „чичо Джедмънд“.
Въпреки това направил каквото му наредили, като събрал шейсет бойни галери, трийсет дълги кораба и над сто платноходи, за да срещнат кралската флота, когато тя отплавала от Кралски чертог. Щом голямата бойна флота преминала през Гърлото, сир Джедмънд пратил Черния боб на флагманския кораб на лорд Алин, „Кралица Ренис“, с писмо, упълномощаващо го да поеме командването на ескадрите на Веларион, „за да могат да се възползват от многогодишния му опит“. Лорд Алин го върнал.
— Щях да го обеся — писал той на сир Джедмънд, — но мразя да хабя добро конопено въже за един боб.
Зиме силни северни ветрове често преобладават по Тясното море, тъй че флотата постигнала великолепно време в пътуването си на юг. Край Тарт други десетина кораба стигнали до тях, за да увеличат още повече редиците им, под командването на лорд Бриндемир Вечерната звезда. Новината, която негово благородие донесъл обаче, не била толкова желана. Морският лорд на Браавос, архонтът на Тирош и Ракалио Риндун се съюзили; щели да управляват Каменните стъпала заедно и само на кораби с права да търгуват от Браавос или Тирош щяло да се позволява да преминават.