— А Пентос? — поискал да научи лорд Алин.
— Изключен — осведомил го Вечерна звезда. — Баница, разрязана на три, е с по-големи парчета от разрязаната на четири.
Джедмънд Голямата брадва (който толкова загазил от морска болест по време на пътуването, че моряците го нарекли Джедмънд Зелен бълвоч) решил, че Ръката на краля трябва да бъде уведомен за това ново групиране между воюващите градове. Вечерната звезда вече бил пратил гарван до Кралски чертог, тъй че Пийки се разпоредил флотата да остане при Тарт, докато се получи отговор.
— Това ще ни лиши от всякаква надежда да изненадаме Ракалио — възразил Алин Веларион, но сир Джедмънд се оказал непреклонен. Двамата командири се разделили ядосани.
На другия ден, когато изгряло слънцето, Черния боб събудил сир Джедмънд, за да го уведоми, че лордът на Приливите си е заминал. Целият флот на Веларион се измъкнал през нощта. Джедмънд Голямата брадва изсумтял.
— Побягнал е в Дрифтмарк, сигурно.
Нед Боба се съгласил и нарекъл лорд Алин „уплашено момче“.
Едва ли е възможно да са сбъркали повече. Лорд Алин отвел корабите си на юг, не на север. Три дни по-късно, докато Джедмънд Голямата брадва и неговата кралска флотилия все още се бавели край брега на Тарт в очакване на гарван, между скалите и заплетените морски пътища на Каменните стъпала се разгоряла битка. Атаката изненадала браавосите, докато техният велик адмирал и четирийсет от капитаните му пирували на Кървав камък с Ракалио Риндун и посланиците от Тирош. Половината браавоски кораби били пленени, изгорени или потопени, докато все още били на котва или привързани за кей, други — докато вдигали платна и се опитвали да се измъкнат.
Битката не била напълно безкръвна. „Величаво непокорство“, внушителен браавоски дромонд с четиристотин гребла, успял да се измъкне покрай шест по-малки бойни кораба на Веларион и да излезе в открито море, за да връхлети самият лорд Алин зад него. Твърде късно браавосите се опитали да се обърнат с лице към нападателя, но огромният дромонд бил тромав във водата и бавен, а „Кралица Ренис“ ударила откъм борда, докато водата кипяла от бесните удари на греблата.
Носът на „Кралицата“ се стоварил в борда на големия браавоски кораб „като огромен дъбов юмрук“, написал по-късно един свидетел, натрошил греблата му, врязал се в дъски и корпус, съборил мачтите и разрязал масивния дромонд почти на две. Когато лорд Алин извикал на гребците си, за да ги накара да се отдръпнат, морето нахлуло в зейналата рана, нанесена от „Кралицата“, и „Величаво непокорство“ потънал за няколко мига, „а с него и надутата гордост на Морския лорд“.
Победата на Алин Веларион била пълна. Загубил три кораба в Каменните стъпала (един, за жалост, бил „Вярно сърце“ с капитан неговия братовчед Дерон, който загинал с потъването на кораба), като в същото време потопил над трийсет и пленил шест галери, единайсет платнохода, осемдесет и девет заложници, огромни количества храна, пиене, оръжия и монети, и един слон, предназначен за менажерията на Морския лорд. Всичко това лордът на Приливите върнал във Вестерос, заедно с прозвището, което щял да носи до края на дългия си живот: Дъбов юмрук. Когато лорд Алин подкарал „Кралица Ренис“ нагоре по поток Черна вода и минал през Речната порта на гърба на слона на Морския лорд, десетки хиляди се струпали по градските улици, викали името му и напирали да зърнат новия си герой. При портите на Червената цитадела крал Егон III лично се появил, за да го поздрави.
Отсам стените обаче работата била съвсем друга. Докато Алин Дъбов юмрук стигне до тронната зала, младият крал незнайно как изчезнал. Наместо него лорд Ънуин го изгледал навъсено от Железния трон и рекъл:
— Глупак такъв, трижди глупак! Ако смеех, щях да заповядам да отсекат проклетата ти глава.
Ръката имал сериозна причина да е толкова гневен. Колкото и шумно да аплодирала тълпата Дъбов юмрук, безразсъдната атака на техния смел млад герой оставила владението в неизгодна позиция. Лорд Веларион може да бил пленил двайсетина браавоски кораба и един слон, но не бил завзел Кървав камък, нито някое от другите Каменни стъпала; рицарите и бойците, нужни за такова завоевание, били на борда на по-големите кораби на кралската флота, които той изоставил край бреговете на Тарт. Унищожението на пиратското кралство на Ракалио Риндун било целта на лорд Пийки; вместо това Ракалио като че ли излязъл по-силен от всякога. Последното, което Ръката желаел, било война с Браавос, най-богатия и най-могъщ от деветте Свободни града.