— Но вие ни дадохте точно това, милорд — викнал Пийки. — Вие ни дадохте война.
— И един слон — отвърнал нагло лорд Алин. — Моля, не забравяйте слона, милорд.
Вметването предизвикало нервен кикот дори сред избраниците на лорд Пийки, съобщава ни Гъбата, но Ръката не бил развеселен. „Не беше човек, който обича да се смее — пише джуджето, — а още по-малко му харесваше да му се смеят.“
Други хора може да са се страхували да предизвикат враждебността на лорд Ънуин, но лорд Алин бил сигурен в силата си. Макар и едва пораснал мъж, и незаконороден при това, той бил женен за сестрата на краля, разполагал с цялата мощ и богатство на дома Веларион и току-що бил станал любимецът на градското простолюдие. Регент или не, Ънуин Пийки не бил толкова луд да си въобрази, че може безопасно да навреди на героя от Каменните стъпала.
„Всички млади мъже подозират, че са безсмъртни — пише Великият майстер Мункун в «Истинното сказание», — а когато млад воин опита замайващото вино на победата, подозрението се превръща в увереност. Но увереността на младостта не струва много пред лукавството на старостта. Лорд Алин можеше да се подсмихва на упреците на Ръката, но скоро щеше да му се даде добър повод да се страхува от наградите на Ръката.“
Мункун знаел за какво пише. Седем дни след триумфалното завръщане на лорд Алин в Кралски чертог той бил почетен в пищна церемония в Червената цитадела, с крал Егон III седнал на Железния трон и пред очите на двора и половината град. Сир Марстън Води, лорд-командир на Кралската гвардия, го помазал в рицарски сан. Ънуин Пийки, лорд-регент и Ръка на краля, окачил адмиралска златна верига на врата му и му поднесъл сребърно копие на „Кралица Ренис“ като символ на победата му. Кралят лично попитал негово благородие дали би се съгласил да служи в малкия му съвет като управител на корабите. Лорд Алин покорно се съгласил.
„Тогава пръстите на Ръката се стегнаха около гърлото му — пише Гъбата. — Гласът беше на Егон, думите на Ънуин.“ Неговите верни поданици в Запада отдавна били притеснявани от грабителите от Железните острови, заявил младият крал, а кой би могъл по-добре да донесе мир в Морето на залеза от неговия нов адмирал? И Алин Дъбовия юмрук, онзи горд и твърдоглав младеж, разбрал, че няма друг избор, освен да се съгласи да отплава с ескадрите си покрай южния край на Вестерос, да върне Светлия остров и да сложи край на заплахите на лорд Далтон Грейджой и неговите железни.
Капанът бил заложен изрядно. Пътуването било опасно и вероятно щяло да вземе тежка дан от флотите на Веларион. Каменните стъпала гъмжали от врагове, които нямало да бъдат изненадани за втори път. Отвъд тях се простирали голите брегове на Дорн, където лорд Алин едва ли щял да намери безопасен пристан. А ако все пак стигнел до Морето на залеза, щял да завари там Червения кракен, чакащ го с дългите си кораби. Ако надвиели железните, мощта на дома Веларион щяла да бъде разбита веднъж и завинаги и на лорд Пийки нямало да му се наложи никога повече да търпи безочливостта на момчето, наречено Дъбовия юмрук. При победа на лорд Арин Светлия остров щял да бъде върнат на законните му владетели, западните земи щели да бъдат освободени от безчинства, а лордовете на Седемте кралства щели да научат цената на неподчинението на крал Егон III и неговата нова Ръка.
Лордът на Приливите подарил слона си на крал Егон III, когато напуснал Кралски чертог. Щом се върнал в Хъл, за да събере флотата си и да натовари провизии за дългото пътуване, той се сбогувал с жена си, лейди Бела, която го изпратила по пътя му с целувка и с новината, че носи дете.
— Наречи го Корлис, на дядо ми — казал ѝ лорд Алин. — Един ден може да седи на Железния трон.
Бела се засмяла на това.
— Ще я нарека Лена, на майка ми. Един ден може да язди дракон.
Лорд Корлис Веларион, ще припомним, направил девет прочути плавания на своята „Морска змия“. Лорд Алин Дъбовия юмрук щял да направи шест, на шест различни кораба. „Моите дами“, щял да ги нарече. На пътуването си покрай Дорн до Ланиспорт отплавал на браавоска галера с двеста гребла, пленена в Каменните стъпала и преименувана на „Лейди Бела“ на младата му жена.
Някой би могъл да си помисли, че е странно лорд Пийки да отпрати най-голямата флота в Седемте кралства, докато бил застрашен от война с Браавос. Сир Джедмънд Пийки с кралската флота бил отзован от Тарт в Гърлото, за да брани входа към залив Черна вода в случай, че браавосите се опитат да отмъстят на Кралски чертог, но други пристанища и градове нагоре и надолу по Тясното море оставали уязвими, тъй че Ръката на краля изпратил колегата си регент лорд Манфрид Мутън в Браавос да преговаря с Морския лорд и да върне слона му. Шестима други благородни лордове го придружили, наред с шейсет рицари, стражи, слуги, писари и септони, шестима певци… и Гъбата, който уж се скрил в буре за вино, за да избяга от мрака на Червената цитадела и „да намеря място, където хората помнят как да се смеят“.