Тогава, както и сега, браавосите били прагматични хора, защото градът им бил от избягали роби, където се почитали хиляда лъжливи богове, но само златото било истински боготворено. Печалбата означава повече от гордостта сред стоте острова. При пристигането си лорд Мутън и спътниците му се възхитили на Титана и ги отвели до прочутия Арсенал, за да видят строежа на боен кораб, завършен за един ден.
— Вече сме подменили всеки кораб, който вашето момче адмирал открадна или потопи — похвалил се Морския лорд на лорд Мутън.
След като демонстрирал по този начин мощта на Браавос обаче той бил повече от готов да го умилостивят. Докато се пазарял с лорд Мутън за условията на мира, лордовете Фолард и Креси пръснали щедри подкупи между градските съдии, жреци и богати търговци. Накрая, в замяна на много солидно обезщетение, Браавос опростил „своеволното нарушение“ на лорд Веларион, съгласил се да прекъсне съюза си с Тирош и да прекрати всякакви връзки с Ракалио Риндун, и отстъпил Каменните стъпала на Железния трон (тъй като островите по това време се държали от Риндун и пентошите, Морският лорд всъщност продал нещо, което не притежавал, но това не било необичайно в Браавос).
Мисията до Браавос се оказала забележителна и в други отношения. Лорд Фолард се влюбил в една браавоска куртизанка и решил да остане близо до нея, вместо да се върне във Вестерос, сир Херман Ролингфорд бил убит в дуел от местен негодник, който се обидил от цвета на жакета му, а сир Денис Харт уж наел услугите на загадъчните Безлики хора да убият негов съперник в Кралски чертог, уверява ни Гъбата. Самият шут толкова развеселил Морския лорд, че получил щедро предложение да остане в Браавос. „Признавам, че бях съблазнен. Във Вестерос остроумието ми се пилее в щуротии за крал, който никога не се усмихва, но в Браавос щяха да ме обичат… твърде много, боя се. Всяка куртизанка щеше да ме иска и рано или късно някой негодяй щеше да се оскърби от големината на члена ми и да ме боцне с малкото си остро шишче. Тъй че Гъбата изприпка обратно до Червената цитадела, какъвто съм си глупак.“
И станало тъй, че лорд Мутън се върнал в Кралски чертог с мир в ръка, но на тежка цена. Огромната компенсация, поискана от Морския лорд, дотолкова опразнила кралската съкровищница, че за лорд Пийки скоро се оказало необходимо да заеме от Желязната банка на Браавос, просто за да може Короната да изплати дълговете си, а това от своя страна му наложило да върне някои налози на лорд Селтигар, които сир Тиланд Ланистър премахнал, което ядосало и лордове, и търговци, и отслабило подкрепата му сред простолюдието.
Последната половин година се оказала пагубна и в други отношения. Дворът се зарадвал, когато лейди Рена обявила, че носи дете от лорд Корбрей, но радостта преминала в скръб, когато един лунен кръг по-късно тя пометнала. Идвали съобщения за повсеместен глад в Севера, а Зимната треска връхлетяла над Бароутън: за първи път навлязла толкова навътре в сушата. Един разбойник, Сайлас Мрачния, повел три хиляди диваци срещу Вала, надвил черните братя при Краличина порта и диваците се разпръснали по Дара, докато лорд Креган Старк не излязъл от Зимен хребет, подкрепен от мъжете на Гроувър от Дълбоки лес и на Флинт и Норей от хълмовете, и сто обходници от Нощния страж, за да ги изловят и да приключат с тях. На хиляда левги на юг сир Стефон Конингтън подгонил малка банда дорнски разбойници по обветрените гранични земи. Но стигнал твърде далече и твърде бързо, в неведение какво се простирало напред, докато не му връхлетял едноръкият Виланд Вил, и лейди Еленда отново се оказала овдовяла.
На запад лейди Джоана Ланистър се надявала да повтори победата си при Кейс, като нанесе друг удар на Червения кракен. Като събрала опърпана флотилия рибарски лодки и платноходи под стените на Празнични огньове, тя качила на борда сто рицари и триста бойци и ги отпратила по море под прикритието на мрака, за да възвърнат Светлия остров от железните. Планът бил да дебаркират незабелязано на южния край на острова, но някой ги издал и дългите кораби ги чакали. Лорд Престър, лорд Тарбек и сир Ервин Ланистър командвали злополучното прехвърляне. Далтон Грейджой след това изпратил главите им в Скалата на Кастърли, наричайки го „отплата за чичо ми, макар че той всъщност беше чревоугодник и пияница, и добре, че островите се отърваха от него“.