Но всички тези неща били нищо в сравнение с трагедията, сполетяла двора и краля. На двайсет и втория ден от деветата луна на 133 г. СЗ Джеера от дома Таргариен, кралица на Седемте кралства и последното оцеляло дете на крал Егон II, починала на десетгодишна възраст. Малката кралица умряла също като майка си, кралица Хелена, хвърляйки се от прозорец в Твърдината на Мегор върху железните шипове, набити в сухия ров долу. Пронизана през гърдите и корема, гърчила се в агония половин час, преди да могат да я вдигнат, и напуснала този живот.
Кралски чертог скърбял, както само Кралски чертог можел да скърби. Джеера била едно наплашено дете и от деня, в който понесла короната си, се криела в Червената цитадела, но все пак простолюдието на града помнело сватбата ѝ и колко храбро и красиво изглеждало момиченцето, тъй че плачели и ридаели, и късали дрехите си, и се тълпели в септи и кръчми, и бардаци, за да подирят каквато утеха могли да намерят. Там приказките скоро се разнесли, също както когато кралица Хелена умряла по сходен начин. Дали малката кралица сама е отнела живота си? Дори между стените на Червената цитадела се ширели предположения.
Джеера била едно самотно дете, склонно към плач и глуповато донякъде, но все пак изглеждала задоволена в покоите си с нейните слугини и придворни дами, с нейните котенца и кукли. Какво е могло до такава степен да я подлуди или натъжи, че да скочи от прозореца си на онези жестоки шипове? Някои допускали, че помятането на лейди Рена я направило толкова отчаяна, та да не иска да живее. Други, с по-цинична нагласа, възразявали, че може би ревност към детето, растящо в утробата на лейди Бела, я е тласнало към самоубийство.
— Кралят беше — шепнели пък други. — Тя го обичаше с цялото си сърце, но той не ѝ обръщаше внимание, не показваше обич, дори не споделяше покоите си с нея.
И разбира се, имало много, които отказвали да повярват, че Джеера сама си е отнела живота.
— Убили са я — шепнели те. — Също като майка ѝ.
Но ако това е било истината, кой е бил убиецът?
Заподозрени не липсвали. По традиция винаги имало рицар от Кралската гвардия на пост при вратата на кралицата. Щяло да е проста работа за него да се шмугне вътре и да хвърли детето от прозореца. Ако било така, то със сигурност кралят лично бил дал заповедта. На Егон му писнало от хленченето ѝ и искал нова жена, казвали някои. Или може би искал да отмъсти на дъщерята на краля, който убил майка му. Момчето било кисело и мрачно, никой всъщност не познавал нрава му. Приказки за Мегор Жестокия се разправяли навсякъде.
Други обвинявали една от придружителките на малката кралица, лейди Касандра Баратеон. Най-голямата от Четирите бури, лейди Касандра била за кратко време сгодена за крал Егон II през последната година от живота му (и вероятно за неговия брат Емонд Едноокия преди това). Разочарованието я озлобило, казвали злодумците. Някогашна наследничка на баща си в Бурен край, тя се оказала незначителна фигура в Кралски чертог и горчиво негодувала заради това, че трябвало да се грижи за ревливата слабоумна малка кралица и я обвинявала за всичките си злочестини.
Една от слугините на кралицата също попаднала под подозрение, когато се разкрило, че е откраднала две от куклите на Джеера и една перлена огърлица. Момче от слугите, което разляло супа върху малката кралица предната година и било набито за това, също било обвинено. Тези двамата били подложени на разпит от лорд-изповедника и накрая обявени за невинни (макар че момчето умряло при разпита, а момичето загубило една ръка за кражба). Дори и свети слуги на Седемте не били извън подозрение. Някаква септа в града веднъж я чули да казва, че малката кралица не бивало изобщо да има деца, защото слабоумни жени раждали слабоумни синове. Златните плащове прибрали и нея и тя изчезнала в тъмниците.
Скръбта побърква някои хора. С късна дата можем да кажем с голяма доза увереност, че никой от тези не е изиграл никаква роля в тъжната смърт на малката кралица. Ако наистина Джеера Таргариен е била убита (а няма и зрънце доказателство за това), то със сигурност е било сторено по заръка на единствения наистина правдоподобен възможен виновник: Ънуин Пийки, лорд-регент, лорд на Звездно копие, лорд на Дънстънбъри, лорд на Бели лес, Защитник на владението и Ръка на краля.
За лорд Пийки се знаело, че споделял притесненията на предшественика си по наследството. Егон III нямал деца, нито живи братя или сестри (доколкото се знаело), а всеки окат можел да види, че кралят едва ли щял да получи наследник от малката си кралица. Така че сестрите на краля оставали най-близките родственици, но лорд Пийки не мислел да позволи жена да се качи на Железния трон, след като така наскоро се борел до кръв, за да предотврати същото това нещо. Ако някоя от близначките родяла син, разбира се, момчето веднага щяло да стане първо в реда на наследяването… но бременността на лейди Рена приключила с помятане, при което оставало само едно дете, растящо в утробата на лейди Бела на Дрифтмарк. Мисълта, че короната можело да се прехвърли на „кутрето на развратница и копеле“ била повече, отколкото лорд Ънуин Пийки бил готов да понесе.