Ако кралят станел баща на наследник от собствената му плът, това бедствие можело да се избегне… но преди да можело да стане това, Джеера трябвало да бъде премахната, за да може Егон да се ожени повторно. Лорд Пийки не би могъл лично да е бутнал детето от прозореца, разбира се, защото бил другаде, когато тя умряла… но рицарят от Кралската гвардия, който бил на пост на вратата на кралицата в онази нощ, бил Мервин Цветя, неговият незаконороден брат.
Възможно ли е той да е бил оръдието на Ръката? Напълно е възможно, особено в светлината на по-сетнешните събития, които ще обсъдим като им дойде ред. Самият той бил копеле по рождение и го смятали за предан, макар и не особено героичен. Не бил прочут герой, но бил опитен боец и добър с меча, верен и изпълнителен човек. Не всички хора са такива, каквито изглеждат обаче, особено в Кралски чертог. Онези, които най-добре познавали Цветя, виждали други негови страни. Когато не бил дежурен, обичал виното, казва Гъбата, за когото се знае, че пиел с него. Макар и заклел се в целомъдрие, рядко спял сам, освен в килията си в Кулата на Белия меч; въпреки че бил малко грозноват, притежавал груб чар, на който перачки и млади слугини откликвали, а на повече чашки дори се хвалел, че е спал и с някои знатни дами. Като повечето копелета, бил с гореща кръв и бързо се ядосвал, виждал обиди там, където такива нямало.
Все пак нищо от това не предполагало, че Цветя е бил такова чудовище, че да вземе едно спящо дете и да го хвърли на грозна смърт. Дори и Гъбата, винаги готов да мисли най-лошото за всички, казва това. Ако сир Мервин е убил кралицата, щял е да го направи с възглавница, настоява шутът… преди да намекне за една много по-зловеща и вероятна възможност. Цветя никога нямало да бутне кралицата през онзи прозорец, твърди джуджето, но като нищо би могъл да се е отдръпнал и да е пуснал някой друг да влезе в стаята ѝ, ако този някой му е бил познат… някой може би като Тесарио Палеца или някой от Пръстите. Нито щял Цветя да почувства нужда да пита каква работа имат при малката кралица, не и ако са казали, че са дошли по повеля на Ръката.
Така казва шутът, но разбира се, всичко това е предположение. Истината за това как е загинала Джеера Таргариен никога няма да се узнае. Може би е сложила край на живота си в някакъв пристъп на детинско отчаяние. Но ако наистина убийство е причина за кончината ѝ, поради всички тези причини човекът зад него е могъл да бъде само лорд Ънуин Пийки. Все пак без доказателство нищо от това не би било изобличаващо… ако не било стореното от Ръката след това.
Седем дни след като тялото на малката кралица било предадено на пламъците, лорд Ънуин навестил скърбящия крал, придружен от Великия майстер Мункун, септон Бернард и Марстън Води от Кралската гвардия. Дошли да уведомят Негова милост, че трябвало да зареже траурното черно и да се ожени отново „за доброто на владението“. Нещо повече, вече му била избрана новата кралица.
Ънуин Пийки се женил три пъти и станал баща на седем деца. Само едно оцеляло. Първородният му син умрял на невръстна възраст, както и две от дъщерите му от втората му жена. Най-голямата му дъщеря живяла достатъчно, за да може да се омъжи, но умряла при раждане на дванайсет години. Вторият му син бил даден за храненик на Арбор, където служел на лорд Редвин като паж и скуайър, но на дванайсет години се удавил при морска злополука. Сир Титус, наследник на Звездно копие, бил единственият от синовете на лорд Ънуин, израснал до пълнолетие. Помазан в рицарство за храброст след Битката при Медовината от Джон Рокстън Дръзкия, той умрял само шест дни по-късно в безсмислена схватка с банда разбойници, на които се натъкнал при разузнавателен обход. Последното оцеляло дете на Ръката било дъщеря, Мириел.
Мириел Пийки щяла да бъде новата кралица на Егон III. Била идеалният избор, заявил Ръката; на същата възраст като краля, „хубаво момиче, и възпитано“, родено в един от най-благородните домове във владението, образовано от септи да чете, пише и смята. Лейди майка ѝ била плодовита, тъй че нямало причина да се мисли, че Мириел няма да даде на Негова милост силни синове.