— А ако не ми харесва? — казал крал Егон.
— Няма нужда да ви харесва — отвърнал лорд Пийки, — трябва само да се ожените за нея, да спите с нея и да ѝ направите син. — След което позорно добавил: — Ваша милост не харесва репи, но когато готвачите ви ги приготвят, ги ядете, нали?
Крал Егон кимнал начумерено… но приказката се разнесла, както става винаги с приказките, и нещастната лейди Мириел скоро станала известна из Седемте кралства като лейди Репи.
Никога нямало да бъде кралица Репи.
Ънуин Пийки надскочил себе си. Тадеус Роуан и Манфрид Мутън били разгневени от това, че не сметнал за уместно да се консултира с тях; толкова важни неща били в компетенцията на съвета на регентите. Лейди Арин изпратила язвителна нота от Долината. Кермит Тъли обявил годежа за „нахален“. Бен Блекууд оспорил бързината му; на Егон трябвало да му се позволи поне половин година траур за малката му кралица. От Креган Старк в Зимен хребет пристигнало лаконично послание, намекващо, че Северът би могъл да погледне неблагосклонно на такъв брак. Дори Великият майстер Мункун започнал да се двоуми.
— Лейди Мириел е възхитително момиче и не се съмнявам, че от нея би станала великолепна кралица — казал той на Ръката, — но трябва да се грижим за благоприличието си, милорд. Ние, които имаме честта да служим с ваше благородие, знаем, че обичате Негова милост като свой син и всичко, което правите, е за него и за владението, но други биха могли да намекнат, че сте избрали своята дъщеря по по-неблагородни причини… за власт или заради славата на дома Пийки.
Гъбата, нашият мъдър шут, отбелязва, че има някои врати, които е най-добре да не се отварят, защото „никога не знаеш какво може да влезе през тях“. Пийки отворил врата на кралица за дъщеря си, но други лордове също имали дъщери (както и сестри, племеннички, братовчедки и дори шантава овдовяла майка или девствена леля) и преди вратата да може да се затвори, всички те започнали да се бутат вътре и от тяхната кръв щяло да излезе по-добра кралска съпруга от лейди Репи.
Да изредим всички предложени имена би отнело повече страници, отколкото имаме, но някои си струва да се упоменат. В Скалата на Кастърли лейди Джоана Ланистър зарязала войната си с железните колкото да може да напише на Ръката и да изтъкне, че нейните дъщери Серел и Тишара били девици от благородно потекло и на възраст за женене. Дваж овдовялата владетелка на Бурен край, лейди Еленда Баратеон, предложила своите дъщери, Касандра и Елин. Касандра била сгодена веднъж за Егон II и била „добре подготвена да служи като кралица“, написала тя. От Бял пристан дошъл гарван от лорд Торен, който упоменавал за предишни брачни договори между дракона и тритона, „провалени от жесток шанс“, и намеквал, че крал Егон би могъл да поправи нещата, като вземе Мандърли за своя невяста. Шарис Футли, вдовица на Тъмбълтън, се одързостила дотолкова, че да предложи себе си.
Може би най-дръзкото писмо дошло от неусмиримата лейди Саманта от Староград, която заявила, че сестра ѝ Сансара (от дома Тъли) „е одухотворена и силна, и е прочела повече книги, отколкото половината майстери в Цитаделата“, докато нейната зълва Бетани (от дома Хайтауър) била „много красива, с гладка мека кожа и пищна коса, и най-сладкото държане“, макар и също тъй „мързеливичка и малко глуповата, честно казано, въпреки че някои мъже, изглежда, харесват това у съпруга“. Заключила с намека, че може би крал Егон трябвало да се ожени и за двете, „една да управлява до него, както кралица Алисан с крал Джеерис, и една да спи с него и да ражда“. А в случай, че двете се „окажат неподходящи, по каквато и да било странна причина“, лейди Сам услужливо добавила имената на още трийсет и една годни за брак девици от домовете Хайтауър, Редвин, Тарли, Амброуз, Флорент, Коб, Костейн, Бийзбъри, Варнър и Грим, които биха могли да са подходящи за кралици. (Гъбата добавя, че нейно благородие завършила с безочлив послеслов, според който „Познавам няколко хубави момчета също тъй, в случай че Негова милост има подобни наклонности, но се опасявам, че те не биха могли да му дадат наследници“, но никоя от хрониките не упоменава за това оскърбление, а писмото на нейно благородие се е изгубило.)
Пред лицето на толкова много врява лорд Ънуин се принудил да премисли. Макар да останал решен да омъжи дъщеря си Мириел за краля, трябвало да го направи по начин, който да не провокира лордовете, от чиято подкрепа се нуждаел. Свел глава пред неизбежното, той се качил на Железния трон и заявил:
— За доброто на своя народ Негова милост трябва да вземе друга съпруга, макар че никоя жена няма да замени нашата възлюбена Джеера в сърцето му. Много бяха предложени за тази чест, най-прекрасните цветя на владението. За което и момиче да се ожени крал Егон, тя ще е като Алисан за Джеерис, като Джонквил за Флориан. Ще спи до него, ще ражда децата му, ще споделя несгодите му, ще гали челото му, когато е болен, ще остарее с него. Повече от уместно е да позволим на краля сам да направи този избор. На Девичия ден ще имаме бал, какъвто Кралски чертог не е виждал от дните на крал Визерис. Нека девиците дойдат от всеки кът на Седемте кралства и да се представят пред краля, та да може Негова милост да избере най-подходящата да сподели неговия живот и обич.