И тъй, вестта се разнесла и голяма възбуда обзела двора и града, и се разпръснала из цялото кралство. От Дорнските гранични земи до Вала обичливи бащи и горди майки поглеждали дъщерите си за женене и се чудели дали тъкмо тяхната няма да се окаже избраницата, и всяка знатна девица във Вестерос започнала да се конти и да шие, и да къдри косата си, мислейки: „Защо не аз? Аз бих могла да съм кралицата“.
Но още преди да се бил качил на Железния трон, лорд Ънуин пратил гарван до Звездно копие и повикал дъщеря си в двора. Макар Девичият ден да бил все още на три луни далече, негово благородие искал Мириел в двора, с надеждата, че би могла да се сприятели с краля и да го приласкае, и така — да бъде избрана в нощта на бала.
Това е известното; следващото е мълва. Защото казват, че докато чакал идването на дъщеря си, Ънуин Пийки също тъй задействал определени тайни схеми и планове, предназначени да уронят, опозорят, разсеят и очернят онези млади дами, които той сметнел за най-вероятни съпернички на дъщеря му. Предположението, че Касандра Баратеон е тласнала малката кралица към смъртта, било чуто отново, а прегрешенията на някои други млади девици, реални или въображаеми, станали обичайна клюка из двора. За склонността на Юзабел Стонтън към вино се разправяло наляво и надясно, за дефлорирането на Елинор Масей дрънкали под път и над път, за Романуд Дари се говорело, че криела шест зърна под корсажа си (уж защото майка ѝ спала с куче), Лира Хейфорд била обвинявана, че е удушила бебе братче в пристъп на ревност, и се подмятало за „трите Джейни“ (Джейни Смолуд, Джейни Мутън и Джейни Мериуедър), че обичали да се обличат в дрехи на скуайъри и да посещават бардаците по Улицата на коприната, за да целуват и милват жените там все едно, че трите били момчета.
Всички тези клевети стигали до ушите на краля, някои от устните на Гъбата, защото шутът изповядва, че му било платено „щедро“ да настройва Егон III срещу тези и други девици. Джуджето често било в компанията на Негова милост след смъртта на кралица Джеера. Макар шегите му да не можели да разсеят меланхолията на краля, забавлявали Гемон Светлокосия, тъй че Егон често го викал заради момчето. В своето „Свидетелство“ Гъбата казва, че Тесарио Палеца му предложил избор между „сребро и стомана“, и „за мой срам му казах да прибере камата си в канията и сграбчих сладката дебела кесия“.
Думите не били единственото средство, чрез което лорд Ънуин се домогвал да спечели своята тайна война за сърцето на краля, ако може да се вярва на слуховете. Скоро след като балът бил обявен, намерили един коняр в леглото с Тишара Ланистър; макар лейди Тишара да твърдяла, че момъкът се изкатерил през прозореца ѝ неканен, прегледът на Великия майстер Мункун разкрил, че девствеността ѝ била нарушена. Лусинда Пенроуз била нападната от разбойници, докато ловувала със сокол покрай залив Черна вода, няма и на половин ден езда от замъка. Соколът ѝ бил убит, конят ѝ бил откраднат, а един от мъжете я затиснал на земята, докато друг ѝ отрязал носа. Хубавата Фалина Стоукуорт, пъргаво осемгодишно момиченце, което понякога си играело на кукли с малката кралица, се катурнало по витите стъпала и си счупило крака, а лейди Бъклър и двете ѝ дъщери се удавили, когато лодката, която ги превозвала през Черната вода, се пробила и потънала. Някои хора започнали да говорят за „проклятие на Девичия ден“, докато други, по-наясно с порядките на властта, видели невидими ръце в действие и си държали езиците зад зъбите.
Дали Ръката и неговите слуги били виновни за тези трагедии и нещастия, или са били злополуки? В крайна сметка се оказало без значение. От царуването на крал Визерис не било имало никакъв бал в Кралски чертог, а това щяло да бъде бал като никой друг. На турнири прелестни девици и благородни дами се надпреварвали за честта да бъдат обявени за кралица на любовта и красотата, но такива царувания траели само за нощ. Която и девица да изберял крал Егон, щяла да царува над Вестерос за цял живот. Благородниците се втурнали към Кралски чертог от твърдини и замъци във всяка част на Седемте кралства. В усилие да ограничи броя им лорд Пийки постановил, че щели да бъдат ограничени до девици от знатно потекло под трийсетгодишна възраст, и въпреки това над хиляда момичета за женене се струпали в Червената цитадела в уречения ден, твърде голяма вълна, за да може Ръката да я озапти. Дори оттатък морето дошли; принцът на Пентос пратил дъщеря, архонтът на Тирош сестра, а дъщерите на древни домове отплавали от Мир и дори от Стар Волантис (макар че за жалост нито едно от волантинските момичета не пристигнало в Кралски чертог, защото по пътя ги похитили корсари от Островите на Базилиска).