„Всяка девица изглеждаше по-прелестна от предишната — казва Гъбата в своето «Свидетелство», — искрящи и омайни в своите коприни и драгоценни накити, представляваха изумителна гледка, докато се точеха към тронната зала. Трудно би било човек да си представи нещо по-красиво, освен може би ако всички бяха дошли голи.“ (Една го направила, почти напълно. Мирмадора Хаен, дъщеря на магистър от Лис, се появила в рокля от прозрачна синьо-зелена коприна, която отивала на очите ѝ, само с едно коланче със скъпоценни камъчета отдолу. Видът ѝ предизвикал вълна на удивление из двора, но Кралската гвардия я спряла пред залата, докато не се преоблече в нещо не толкова разбулващо.)
Несъмнено тези девици са бленували сладки блянове как танцуват с краля, очароват го със своето остроумие, хвърлят свенливи погледи над чаша вино. Но никакви танци нямало, нито вино, нито възможност за разговор, било то остроумен или вял. Събирането всъщност не било бал в обичайния смисъл. Крал Егон III седял на Железния трон, облечен в черно, със златна коронка на главата и златна верижка на шията, докато девиците преминавали на парад долу, една по една. Щом кралският херолд обявял името и родословието на всяка кандидатка, момичето правело реверанс, кралят им кимвал и после идвал ред за представяне на следващото момиче. „Докато представят десетото момиче, кралят несъмнено беше забравил първите пет — казва Гъбата. — Бащите им спокойно можеха да ги пробутат на опашката за нов кръг и някои по-хитри май го направиха.“
Няколко от по-храбрите девици се охрабрили дотам, че да заговорят на краля, в усилие да бъдат по-забелязани. Елин Баратеон попитала Негова милост дали харесва роклята ѝ (сестра ѝ по-късно твърдяла, че въпросът ѝ бил „Харесвате ли гърдите ми?“, но това изобщо не е вярно). Алиса Ройс му казала, че е била път чак от Писан камък, за да бъде днес с него. Патриша Редвин я надминала, като заявила, че свитата ѝ пропътувала от Арбор и на три пъти се принудили да отбиват нападите на разбойници. „Един го улучих със стрела — заявила тя гордо. — В задника.“ Лейди Аня Уедъруакс, седемгодишна, уведомила Негова милост, че името на коня ѝ било Мигниподкова и тя много го обичала, и попитала дали Негова милост също си имал добър кон. („Негова милост има сто коня“, отговорил нетърпеливо лорд Ънуин.) Други подхвърляли комплименти за града му, замъка му и дрехите му. Една северняшка девица, Барба Болтън, дъщеря на Дредфорт, казала: „Ако ме върнете у дома, ваша милост, върнете ме у дома с храна, защото снеговете са дълбоки и вашият народ гладува.“
Най-дръзкият език бил на една жена от Дорн, Морая Коргил от Пясъчен камък, която се вдигнала от реверанса усмихната и рекла:
— Ваша милост, защо не слезете от трона, та да ви целуна?
Егон не ѝ отговорил. Не отговорил на никоя от тях. Отвръщал на всяка девица с кимване, колкото да покаже, че ги е чул. После сир Марстън и Кралската гвардия ги отпращали.
Музика се носела из залата през цялата нощ, но едва можело да се чуе над шумоленето на стъпки, жуженето на разговори и от време на време смътния, тих звук на плач. Тронната зала на Червената цитадела е сводеста и кънтяща, по-голяма от всяка друга зала във Вестерос освен на Харън Черния, но при над хиляда девици, всяка от които с нейната свита от родители, братя и сестри, охрана и слуги, скоро станала твърде претрупана, за да може да се движи човек, и задушаващо гореща, макар отвън да духал зимен вятър. Херолдът, комуто било възложено да обявява името и родословието на всяка от прелестните девици, загубил гласа си и се наложило да бъде сменен. Четири обнадеждени припаднали, наред с десетина майки, няколко бащи и един септон. Един дебел лорд припаднал и умрял.
„Изложението на добитък на Девичия ден“, щял да нарече по-късно Гъбата бала. Дори певците, които направили толкова много предварително, не намерили много за възпяване, докато събитието се разгръщало, а самият крал изглеждал все по-изнервен, докато часовете отминавали и парадът на девици продължавал. „Всичко това — пише Гъбата — беше точно както Ръката го желаеше. Всеки път, когато Негова милост се намръщеше, помръднеше на стола си или кимнеше отегчено за пореден път, вероятността да избере лейди Репи нарастваше, според лорд Ънуин.“